Това бе лошата страна на нещата.
Добрата беше, че в момента в кралството имаше близо петдесет ескадрона на Фолкунгите. Това означаваше осемстотин конници. И половината от тази войска с лекота щеше да помете всяка друга в Скандинавия, дори Братството на меча би се замислило, преди да тръгне срещу подобна сила. За това младият Холмгейр не знаеше нищо, еднакво непросветен бе и наивният Улф Фаси.
Щеше да отнеме два-три месеца, преди да съберат на едно място Холмгейр и хората му, после главите им щяха да паднат лесно. Определено се налагаше да се бъхти на бойното поле още веднъж, точно когато Биргер смяташе спокойно да се заеме със задачите си на родов ярл, много от които бяха останали несвършени през последните години. Като се замислеше обаче, добрата страна бе още по-ясна. Сега, когато кралството беше пълно с претенденти за короната и всички бяха повече или по-малко Фолкунги по кръв, наистина не би навредило да оплеви тази градина веднъж завинаги. Щяха да потушат бунта жестоко, а и лесно. След това най-сетне щеше да настъпи мир.
Когато Улф Фаси приключи с кашлянето на накъсания си разказ, като за трети път завърши песента, че си имаха работа с бунт, който трябва да бъде потушен, той седна и се втренчи враждебно в Биргер, сякаш искаше със силата на мисълта си да го накара да загуби почва под краката си.
Настана дълга и мъчителна тишина. Чуваше се само как архиепископ Ярлерус редеше молитви на латински.
Кралят се огледа несигурно и осъзна, че никой няма да вземе думата преди него.
— З… за н… начало чухме те… зи добри новини от в… военачалника ни — заекваше той с блуждаещ поглед. — С… след това чухме л… лоши новини. К… какво ще каже в… военачалникът ни?
— Имаме си работа с бунт — каза Биргер, след като хладнокръвно бе изчакал краля да се изкаже. — Съгласен съм с нашия ярл, че имаме само един избор. Ако ваше величество благоволи да ми прехвърли цялата отговорност, този метеж ще бъде потушен до есента. След това не мисля, че кралството ще види и най-малкия опит за нов бунт през остатъка, с Божията благословия, на управлението на ваше величество.
— Ярлът на с… същото мнение ли е? — бързо попита кралят.
— Не, ваше величество! — отвърна Улф Фаси с лице, пребледняло от гняв или от усилията да задържи кашлицата. — Вярно и правилно е, че трябва да озаптим този бунт на неразумни младежи и непросветени селяни. Но трябва да проявим милост към глупавите, ваше величество. Твърде дълго живяхме в кралството на кървавото отмъщение, а то води след себе си ново. Ето защо мнението ми на ярл е, че наказването на непокорните от северните земи не бива да се води от военачалника ни Биргер Магнусон. Срещу чужденци бих изпратил Биргер на драго сърце и на първо място, но не и срещу нашите. Да отиде в Упланд който и да е, но не и военачалникът, това е последната ми дума по този въпрос!
В залата настъпи тишина и повечето гледаха встрани или надолу, към ръцете си. Биргер се учуди на своето спокойствие. Имаше време, когато би избухнал, би вдигнал голяма разправия заради коварните думи на Улф Фаси, че позорно е екзекутирал Кнут Холмгейрсон, когато истината беше, че го бе повалил в битка, мъж срещу мъж. И не би спрял с това, а щеше да налее още масло в словесната борба, така че срещата да приключи с безредие и неясни решения. Може би това беше знак, че остарява — дори не усещаше сърцето си да бие по-учестено заради хитрините на Улф Фаси. Може би просто богатият му опит в преговорите както с врагове, така и с приятели, му казваше, че най-краткият път към победата сега бе въздържането от всякакви силни и гневни думи. Кралят така или иначе не можеше да вземе друго решение, освен да потуши бунта в северните земи, каквито и добри думи да имаше Улф Фаси за своя подопечен Холмгейр.
— Т… тъй като така или иначе т… трябва да вземем р… решение, ще се обърна към в… военачалника — промълви кралят с твърдата воля да накара думите си да излизат от устата му ясно.
— Няма да се отнесем към този бунт по начин, различен от всички останали досега, и в това сме единодушни — отвърна Биргер тихо. — За нашата страна това няма да бъде трудно и, както казах, ще приключим до есента. Размирниците са млади и неразумни, разпалени от собствените си наивни думи, и не разбират каква превъзхождаща ги войска ще се изправи срещу тях. Ето защо мнозина в нашето кралство могат да поемат командването на конницата и ако нещо толкова дребно би зарадвало нашия ярл, аз самият с удоволствие ще се отдам на други дела, които съм занемарил през шестте месеца, когато ледът ме държа в плен в Любек. Ето защо ще предоставя командването на Нилс Сигстенсон от Тофта и Грегерс Биргерсон — и двамата са от Форшвик и разполагат с добри познания за войната, освен това са приятели и ще поделят отговорностите помежду си без разпри.