Рицарят Бенгт знаеше по-добре от останалите какво изпитва сега юнкер Биргер. Той се изравни с него и с нисък глас, без следа от строгост, му заговори за това, което рано или късно сполетяваше всеки от Форшвик. Лесно се убива човек, когато си се упражнявал. Това се правеше стотици хиляди пъти в школата — от най-малките дървени мечове до тежките стоманени мечове години по-късно. Един ден обаче Смъртта пристигаше на първото си посещение при този, който се е обучавал за воин, и въпросният ден не беше лек за никого. Мъж, потресен от случилото се, ставаше и по-добър, и по-разумен от онзи, който се перчи и твърди, че станалото изобщо не му е повлияло.
Биргер почти не отговаряше, повече кимаше нямо с упорито прикован към земята поглед, точно както беше очаквал рицарят Бенгт.
Той обаче се изненада, когато малко по-късно Биргер сам го настигна и помоли за милост и опрощение за Ерик Стенсон, който се прехранваше като позореше меча си. Според младежа трябваше да изпратят конници да доведат Ерик във Форшвик, а след това да му предложат почтена служба или в училището, или при стражите на рицаря в Имсеборг.
Бенгт известно време язди без да отвърне. И с най-малката мимика не издаваше какво мисли. След това извика двама от хората си с най-бързите коне и им заповяда да хукнат обратно, да открият следите на Ерик Стенсон и да го доведат в ескадрона. Когато двамата попитаха какво да правят, ако той изрази нежелание или прибегне до самоотбрана, рицарят Бенгт отговори, че без много суетня трябва да му обяснят да не се бои от смърт или наказание, очаква го предложение, което трудно може да отхвърли.
Двамата стражи от Имсеборг пришпориха конете си и потеглиха с подобаваща скорост, за да върнат своя брат, който повече приличаше на блуден син.
Ингрид Улва от Улвоса беше най-младата и красива сред четирите вдовици, които по това време управляваха кралството, така поне обичаха да говорят злите езици. Не един богаташ от знатно потекло желаеше да се омъжи за нея.
Вдовстващата кралица Сесилия Бланка беше най-умната от тях, що се отнасяше до всички въпроси на борбата за власт, а най-скъпата й приятелка, Сесилия Роса от Форшвик, разбираше най-добре силата на среброто и сделките. Улвхилде Емундсдотер беше добра в мисленето и в изкуството да се излагат дела пред мъжете така, че да наложи волята си.
Заедно те бяха по-силни от петстотин конници в железни доспехи и когато от време на време се срещаха и четирите в кралския замък Нес, в оборите и кухните си шушукаха, че се е събрал най-висшият съвет на кралството. Скоро крал Ерик щеше да играе по свирката им.
Сесилия Бланка овдовя и я изпратиха в манастира Рисеберя, след като съпругът й Кнут Ериксон почина от туберкулоза и започнаха лошите години, довели до война. Останалите три до една бяха загубили мъжете си при Гестилрен. Веднага след победата вдовстващата кралица Сесилия Бланка се премести при сина си крал Ерик в Нес. Тя носеше кралската си корона в красива кожена кутия от Любек. Докато синът й Ерик още не беше женен, тя сама щеше да има властта на кралица.
Поради тези обстоятелства мнозина биха могли да си въобразят, че вдовиците искаха да опазят краля неженен възможно най-дълго, за да могат чрез майка му да се разпореждат, както им е угодно. Всъщност беше точно обратното.
През първата лятна нощ, когато се събраха при Сесилия Бланка в Нес, останаха дълго време съвсем сами в западната кула. Наложи се да им занесат доста бяло вино и дълго след зазоряване откъм стаята им долитаха развълнувани гласове и смях, което беше еднакво неочаквано и непочтително толкова скоро в годината на траур.
Никой не можеше да знае нещо особено за това, което вдовиците обмисляха и обсъждаха нея нощ. Толкова по-разбираема пък се оказа тяхната хитрост при следващия съвет, свикан от краля в Нес скоро след това. Именно на този съвет присъстваше вдовстващата кралица Сесилия Бланка, а короната й стоеше върху черния воал. Скоро на съветниците им се наложи да осъзнаят, че тази жена рядко се задържа на наложеното й място.
На съвета не присъстваха много мъже, понеже голям брой воини липсваха след Гестилрен, а архиепископ Валерий и някои от най-приближените му довереници, като например епископът на Линшьопинг, не намираха за твърде разумно да яздят до кралския Нес толкова скоро след войната. Валерий с право смяташе, че Ерик не гледа благосклонно на начина, по който архиепископът се бе държал на страната на врага до последно, беше го благословил преди сражението и се беше молил за победата му.