Кралят не отговори, може би защото му се искаше да избегне заекването, но кимна с явно съгласие, така че всеки в залата разбра какво мисли.
Сега вече ярл Улф не можеше да възрази, щом Биргер така набързо се бе съгласил да отстъпи командването, а военачалникът нямаше никакво желание да продължава разговора. Колкото по-дълго продължеше спорът с ярл Улф, толкова повече ограничения щеше да добави той и не след дълго щяха да решат по-скоро да поканят размирниците на гощавка за помирение, отколкото да им дадат урок.
Тогава кралят се произнесе накратко — заповедта и висшето му желание бяха да потушат бунта по най-безболезнения начин и да отведат водача му Холмгейр жив в строящата се крепост в Нишопинг, където да го държат затворен.
С това срещата на съвета бе закрита и на излизане от залата Биргер отиде при брат си, лагман Ескил, сръчка го закачливо с лакът и се почуди защо си е вързал езика иначе така сладкодумният му брат. Ескил само измърмори, че имаше много по-важни неща от наказването на размирници, но би искал да посвети няколко дни на Биргер, за да си поговорят тъкмо за тези по-важни неща. Решиха да тръгнат към лагманския дом на Ескил, щом посетяха почерпката за съвета в Нес.
У дома, в залата на лагмана, Ескил отново беше приказлив, почти както обикновено. Той обаче изглеждаше внезапно състарен и отслабнал, кашляше, докато се клатушкаше напред-назад по пода, и жестикулираше разпалено, а от време на време отиваше да извади някой свитък, който да покаже на Биргер. Смяташе, че вече се е сдобил с нещо повече от началото на онзи законник, който двамата с Биргер бяха чепкали дълги години, и бе накарал своя писар от Норвегия да запише по-голямата част. Той обаче не можеше да чете, докато върви, затова отиде до прозореца и разгъна пергамента, смигвайки доволно на Биргер, който седеше неподвижно, облегнат на пейката, с развеселена и предана усмивка на устните.
— Чуй сега новия закон, който ще положи основите на кралството ни! — започна Ескил, разтреперан от вълнение. — Това е кралски закон и закон за кралската клетва. Онзи, който убие или рани някого в дома му, отвлече жена против волята й или я насили, който убие или рани някого на тинг или на път от или за църквата, или в църквата, или изисква отмъщение или помирение, или си отмъсти на роднина, който не е страна по делото…
— Чувам, че си тръгнал да преследваш собствения си брат с нашите закони! — прекъсна го Биргер разсмян. — Но така да бъде! Точно за това говорихме и постигнахме съгласие след многогодишни разпри. Е, какво ще правим сега с мен или с друг злосторник, провинил се в някое от тези престъпления?
— Глобата за такъв мъж е всичко, което притежава, да бъде разделено на три — продължи Ескил, без да се трогне от шегата на Биргер. — И тази подялба ще бъде между краля, околията и страните по делото. Докато стане това, извършителят е извън закона и изгнаник, или докато ищецът не поиска милост за него и той не изплати на краля четиридесет марки. Е, скъпи мой Велизарий, какво е мнението ти?
— Ако можехме да накараме всички свободни мъже да следват тези закони, край с кръвното отмъщение, а в кралството ни ще се възцари християнски ред — отвърна Биргер замислено. — Дотук всичко е ясно и лесно за разбиране. Също така е мъдро тези високи глоби да бъдат поделяни между околията, краля и обидения. Тогава мнозина ще се застъпят за новите закони, поне докато не ги застигнат самите тях. Но да преминем към големия и решаващ въпрос. Кой ще приеме сега този закон?
— Кралят при следващата коронация — отговори Ескил късо. — С това законът ще бъде утвърден в Божието име и с кралската клетва. Това е единствената възможност.
— Тогава е наложително да се сдобием с крал, който ще върши каквото му кажем — промърмори Биргер, смръщил чело. — Ерик Ериксон е повече в ръцете на Улф Фаси, отколкото в нашите. А е само на трийсет и няколко години — с голям успех може да надживее и теб, и мен.
— Това наистина е вярно — съгласи се Ескил, отиде при Биргер и седна тежко, сякаш цялата му жар изведнъж се бе изпарила. — Когато това стане, ние с теб ще почиваме под каменната плоча, най-малкото аз. И все пак си мисля, че трябва да изпратиш синовете си Валдемар и Магнус при мен на обучение, когато се осъзнаят още малко. Така някой от тях рано или късно ще се закълне в тези закони на коронацията си.