— И ти си като майка ни — измърмори Биргер. — Вие двамата май сте приели за дадено, че Ерик Ериксон няма да се сдобие с наследник и тъкмо Валдемар ще наследи короната. Струва ми се, че и двамата с теб най-малкото сме научили едно — нищо не е сигурно. Освен това точно сега имаме да се справим с един бунт и поредния претендент за престола в Упланд.
— Да, но ако съм те разбрал правилно, този проблем скоро ще бъде решен — възрази Ескил.
— Така е — призна Биргер. — Между другото, изпратих известие на Грегерс и Нилс Сигстенсон, докато бяхме в Нес. Ще дойдат тук да получат заповедите ми. Надявам се, нямаш нищо против нареждането ми. По този начин ще спечеля малко време.
— Съвсем не, съвсем не, аз самият мога да направя някои предложения как да подходят. Знаеш, има нови начини да се предпазват конете със стоманени плочки по гърдите и главата, също и по кръста, както посече коня на Кнут Холмгейрсон и той рухна.
— Да, по някаква случайност знам това — отговори Биргер с изкривена усмивка. — Благодаря ти за приятелската информация, но бих искал, разбира се, с най-голямо смирение, скъпи братко, да ти предложа да се посветиш на законите. А аз ще се погрижа за войната. Струва ми се, че това е по-добре от обратното!
Ескил прие смъмрянето със смях, сви рамене и се извини, че той все пак бе мъж, който от рождението си, а след това по неконтролируема привичка се интересува от всичко под Божието слънце.
Биргер не възрази, но намери повода за уместен да смени темата, за да говорят за нещо, което, според него, бе свързано с кралството на добрите закони, макар на първо време да изглеждаше пресилено.
Налагаше се само малко да помисли за задаващата се дребна война срещу размирниците в Упланд, за да му стане ясно. Конниците на Фолкунгите щяха да се съберат през май, защото този път щяха да разбият врага бързо, без големи битки с пехотинци. Според кралската заповед щяха да си осигурят победата с възможно най-малко убити. Ето защо конницата щеше да се придвижва бързо от място на място, за да потуши бойния хъс на врага чрез многобройни малки поражения.
И така тя щеше да потегли към Йоребру, по-нататък към Западен Арос, а после да навлезе в Упланд при Еншопинг, без някой да може да я спре. Нали бе разрешено войска от конници да се движи свободно из цялото кралство, но за съжаление това важеше и за външните врагове, както и за настоящите бунтовници.
Трябваше да се сложи край на немощта на това кралство, затова щяха да заставят кралската власт да вложи повече злато и труд в укрепването на крепостите. Йоребру не биваше да остава град, където можеха да се разхождат войски от близо и далеч както им се прииска. Нито пък Нишопинг. Същото бе положението по крайбрежието. Налагаше се Калмар и новият град на входа към Меларен да се сдобият със силни кралски крепости. Причината беше проста. Зад кралския закон трябваше да стои кралска мощ, иначе законът си оставаше само на думи, а властта продължаваше да принадлежи на най-силното копие.
Ескил се бе клатушкал напред-назад по пода с ръце на кръста и за първи път го беше изслушал с голямо внимание. Когато отново дойде да седне до Биргер, той призна, че съществува здрава връзка между кралската власт и закона. Ето защо бе още по-важно Фолкунгите скоро да завземат властта в цялото кралство. Това означаваше, че се налага да завоюват короната.
Едва тогава кралството можеше да бъде като други нови държави по света с кралски ред и закони със или без Бог, макар че винаги се налагаше да казват така. Кралската власт идваше от Бога, а също и законът. Единствено по този начин се обединява ново кралство.
II
В Льодьосе Биргер получи по-сериозен пристъп на самосъжаление и потиснатост от обикновено. След две седмици на бездействие той се опасяваше, че ще загине от досада. Единственото нещо, което леко го ободряваше, беше звукът на една тежка и мъчителна кашлица.
Крал Ерик Ериксон бе отпътувал за Льодьосе с голяма свита заедно с ярла и военачалника си, за да посрещне норвежкия крал Хокон. Хокон бе поискал срещата, уверявайки ги, че ще пристигне преди Еньовден. Сега бяха изминали десет дни след уговореното време, десет необичайно студени дни с непрестанен дъжд, а никакъв норвежки кораб не се виждаше по реката.
Ако ярл Улф бе успял да наложи волята си, Биргер нямаше да присъства на това официално посещение, но крал Хокон изрично бе изискал това, понеже с Биргер се познаваха и си имаха доверие. Нали бяха преговаряли и преди. Ярл Улф вдигна голяма врява заради тези на пръв поглед невинни и приятелски думи в писмото от крал Хокон и застави Биргер да се отбранява срещу обвинения в предателство пред него и краля.