Биргер се справи с това без никакви затруднения. Преговорите, които преди беше водил с норвежкия крал, той бе предприел като родов ярл на Фолкунгите и тогава се бе налагало да оправи бъркотията след своя на моменти неразумен брат, покойния лагман Ескил. Ескил бе подкрепил норвежкия размирник Рибунг срещу крал Хокон и дори бе изпратил доведения си син Кнут на страната на бунтовниците. Това не бе най-добрият начин да се въдвори мир и да се сдобрят след набезите на крал Хокон във Вермланд. Но това, за което кралят и Биргер се бяха разбрали впоследствие, бе Кнут да встъпи в брак със сестрата на норвежката кралица и тогава положението веднага се бе просветлило. Сега вместо провалил се бунтовник, младият Кнут беше станал кралски ярл и дължеше благодарност на Биргер и Фолкунгите. Следователно имаха приятел в лицето на ярл Кнут до крал Хокон. Това не беше незначителна победа.
Ето защо и не беше толкова чудно, че норвежкият крал искаше Биргер отново да присъства на преговорите.
Крал Ерик Ериксон и секретарят му, епископ Кол, веднага приеха тези обяснения и опитите на Улф Фаси да създава проблеми с коварни и оплитащи въпроси към Биргер останаха безплодни. Затова сега и тримата стояха на дъжда в Льодьосе с твърде много хора и твърде малко провизии, и чакаха един норвежки крал, който не идваше.
Биргер най-често седеше сам в палатката си. В началото на чакането им така и не му се удаваше да се добере до краля за разговор, защото ярл Улф се въртеше около своя крал като ревнив елен. А легнеше ли ярлът с кашлица в палатката си, на Биргер не му се искаше да ходи при краля — само щеше да изглежда все едно използваше болестта му, за да се възползва от повода да спечели кралското благоразположение.
Кашлицата откъм палатката на ярла обаче малко по малко оправи настроението му и той си мислеше, че смъртта е сляпа и може да бъде както добра, така и зла, може да покоси онзи, който заслужава — справедливо, както и несправедливо.
Че брат му Ескил бе паднал мъртъв с лице в свинската мас на гощавката предишната Коледа, Биргер намираше за несправедливост и злина. Идеите на Ескил за едно по-добро кралство, основано на законите, не заслужаваха такава ранна смърт. Дори не помагаше, че смъртта бе имала добрината да дойде по време на коледен пир, както при толкова много от предците им, затова и без болка или страх за онзи, когото бе покосила.
Биргер се бе заклел на гроба на Ескил да поеме наследството от закони на брат си и никога да не изминава и ден, без да е посветил мислите си на това дело поне за миг. Той нямаше намерение да престъпи тази клетва и досега я бе удържал.
Този път обаче смъртта се беше насочила към правилния човек. Биргер бе чувал ярл Улф да кашля много пъти по време на похода. Когато идваха проточените свирукащи звуци и кашлицата не даваше признаци някога да спре, само топлината и сухото време можеха да я предотвратят. А както валеше и духаше сега от близо две седмици насам, ярл Улф трябваше да прояви благоразумието да се откаже и по най-бързия начин да го занесат на топло и закрито. Вместо това той се бе вкопчил в леглото си, за да не остави краля сам с Биргер, а в най-лошия случай и с него, и с норвежкия крал. По тази причина завистта на ярл Улф го измъчваше до смърт и тази мисъл значително просветляваше настроението на Биргер.
Крал Хокон така и не дойде. Когато времето над Льодьосе най-сетне се пооправи и прекъснатото лято се завърна с пълна мощ, запасите от провизии на лагера бяха изчерпани, а ярл Улф така се бе влошил, че се налагаше да развалят лагера и да потеглят на север.
Ярл Улф изкашля за последно преди да стигнат Скара — на половината път до гроба си. Изпратиха конници във всички посоки, за да се съберат Фолкунгите в Биелбо и да го изпратят. Повечето гости пристигнаха там преди погребалната процесия и краля.
Когато погребваха ярл Улф Карлсон Фаси при църквата на Биелбо до костите на баща му, Карл Глухия, Биргер говори така, че нито едно фолкунгско око освен неговото не остана сухо.
Три дни пиха бира за помен в голямата зала на Биелбо. На почетните места съпругата на Биргер, Ингеборг Ериксдотер, седеше до епископ Кол, а Биргер — на известно разстояние от тях заедно с крал Ерик Ериксон. Имаше си основателни причини за три дни да си издейства самостоятелно право на кралското ухо по този начин. Сред двеста Фолкунги в рода, всички от които му се подчиняваха, той бе толкова силен, че нямаше нужда да го показва и по най-беглия начин. Трябваше само да се прави на благ и скърбящ и да не обелва и дума, свързана с властта в кралството, и щеше да накара краля рано или късно сам да засегне наболялата тема. Биргер сметна за най-добре да го изчака с ангелско търпение.