Въпросът, който засенчваше всичко, беше кой Фолкунг да стане ярл след Улф Фаси. Можеха да избират само между двама — Биргер, когото искаха всички по-възрастни в рода, и юнкер Карл, сина на Улф Фаси, когото предпочитаха много от младите. Поне сред тези, които не идваха от Форшвик.
И така, кралят като единствен потомък на Ерик седеше между сестра си и ярла на Фолкунгите — през цялото време любезен и услужлив, в центъра на собственото му гнездо, сред море от синьо и сребристо, и това на три вечери гощавки за помен.
До последно се бе надявал и вярвал, че Биргер сам ще зачекне темата. Но и най-малката гримаса не бе издала подобни намерения и вместо това родовият ярл говореше за неуспешното пътешествие до Льодьосе, победоносния военен поход на Фолкунгите срещу разбунтувалите се упландци, разгромени веднъж завинаги при Спарсетра, за майка си Ингрид Улва, преместила се в кулата на църквата, за да се приближи до Бог в края на дните си, за децата си — още твърде малки, за да ги насилва с пиршества за помен, за лов със соколи, в който е участвал из околностите на Любек, за търговските договори, които трябваше да подновят именно с Любек, за Братството на меча и как датският крал справедливо е получил името Плуг-Пфениг сред клеветниците си, понеже му дошла нелепата идея да обложи с данъци плуговете на селяните. Биргер говореше за какво ли не, важно и дребно, но нито думичка за титлата ярл.
Накрая търпението на крал Ерик се срина през втората половина на последната вечер и той попита Биргер направо и изненадващо внезапно какво би се случило, ако сега дадеше позицията ярл на сина на Улф Фаси, юнкер Карл.
— Вероятно това знае единствено самият Бог — отговори Биргер с неподвижно лице. — Много от роднините ми тук биха се учудили и със сигурност малко ще се разочароват, ако ваше величество благоволи да предпочете този наперен хлапак. Макар че юнкер Карл е находчив и благовъзпитан млад мъж, който със сигурност може да се научи да бъде добър ярл. Ако оживее.
— Ами ако в… все пак го обявя з… за мой ярл, а… аз ще ж… живея ли тогава? — попита кралят с гневно пламъче в очите, след като дълго бе мислил и напразно беше търсил някаква открита заплаха по лицето на Биргер.
— Искрено се надявам, понеже съм зет на ваше величество — отвърна той с лек поклон и усмивка, която се стори на краля пресилено широка.
— А ако направя теб свой ярл, Биргер, тогава по-сигурно ли ще живея? — попита кралят строго и без най-слабото заекване.
— Да, напълно сигурно е — отговори Биргер невъзмутимо. — Ако ваше величество обяви мен за свой ярл, веднага ще ви се закълна във вярност. Имам и осемстотин конници под командването си.
— Р… разбирам — отвърна кралят. — Т… така да бъде. Но искам у… утре да д… дойдеш с м… мен в Нес за д… дълъг разговор.
— Ще дойда където ме повика ваше величество като ваш заклет ярл — отговори Биргер и отново се поклони.
Тогава крал Ерик се наведе към епископ Кол от другата страна на сестра си и му зашепна нещо, което изглеждаше значимо. Епископът кимна, излезе и след кратък миг се върна с короната и меча на ярл, принадлежали на Улф Фаси.
Когато слухът за това, което беше на път да се случи се разпространи, в залата бързо се спусна тишина. Никой не знаеше със сигурност кого кралят смяташе да направи свой ярл.
Епископ Кол благослови меча и короната, а след това внимателно ги положи пред краля, който се изправи и вдигна дясната си ръка, за да въдвори пълна тишина. Последвалата му реч беше много кратка.
— Ние, к… крал Ерик Ериксон, обявяваме Биргер М… магнусон за с… свой ярл! — оповести той с голямо усилие. След това взе меча на ярла пред себе си и без да се суети, го опаса около Биргер, вдигна короната, протегна я веднъж във всяка посока и я положи на главата му.
Тогава откъм повечето присъстващи се надигнаха бурни аплодисменти. Но откъм младежите, които седяха сами най-далеч в залата, се чуваше само мърморене и недоволството им бе видимо.
Тези млади мъже бяха първото нещо, в което се вгледа Биргер, щом вдигна главата си с короната. Добре запечата лицата им в паметта си. След това произнесе клетвата за вярност.