— Вярвам, че ваше величество е имал основателни причини за действията си — отвърна Биргер, без дори да се замисли, понеже този бе начинът да се говори с кралски особи.
— Спомни си, че ти си мой ярл — разгневи се кралят. — Спомни си, че си положил клетва пред мен — не само fortitudo, а и sapientia, спомни си, че никой не може да ни чуе сега, и че си длъжен винаги да ми казваш истината! Бях дете, когато дойдох в кралството. Вярно е. Имах учители, които знаеха повече за философията и църковния език, отколкото за войната, кръвното отмъщение и Фолкунгите. Това също е вярно. Но бях прилежен. Учих се и не съм глупак, макар да изглеждам и да звуча като такъв. Оттук нататък предстои ти и аз да работим заедно дълги години, защото още съм млад. Сега ще задам въпроса си отново. Защо мислиш, че направих Улф Фаси ярл, а не победителят от Еншопинг, който спаси короната ми, уби Кнут Холмгейрсон и потуши всички бунтове? Защо?
— Защото ваше величество е смятал единството в кралството за по-важно от това да ме награди според заслугите ми, защото именно Улф Фаси можеше да държи някой юнкери от Фолкунгите под контрол с по-малко сила от мен, защото ваше величество не е искал да гледа как в кралството отново пламват вътрешни войни — отговори Биргер непоколебимо.
— Добре казано, ярле — отбеляза кралят. — И какво ще правим с тези млади господа сега? Не са ли тихи и покорни след поражението и затварянето на Холмгейр?
— Някои от тези юнкери скърцат със зъби. В глупостта си стискат юмруци зад гърбовете ни. Само че не са толкова неразумни, че да не си спомнят разгрома при Спарсетра. Няма нужда ваше величество да се бои от бунт идните години — обясни Биргер бавно, като наблягаше ясно на всяко изречение.
— Ти, Биргер, щеше ли да вдигнеш бунт, ако бях определил юнкер Карл за свой ярл? — попита кралят с мек тон, въпреки строгия въпрос.
— Не, ваше величество — отговори Биргер без колебание. — Може би щеше да бъде различно, ако Карл и приятелите му юнкери бяха поръчали убийството ви и той си бе присвоил кралската титла.
— Какво щеше да се случи тогава?
— Юнкер Карл веднага щеше да се изправи пред труден избор. Би могъл да ме назначи за свой ярл. Тогава братът на Холмгейр, Филип, и приятелите му Фолкунги щяха да се разбунтуват. От друга страна, би могъл да определи Филип или Холмгейр за свой ярл. Тогава Фолкунгите щяха да се вдигнат на бунт под мое командване.
— Ето, виждаш ли, Биргер — усмихна се кралят доволно. — Един крал не може да не бъде достатъчно внимателен, когато избира ярла си. Наистина си имах основателни причини за несправедливостта спрямо теб и назначаването на Улф Фаси. От думите ти обаче разбирам, че храниш недоверие към някои от по-младите мъже в кралството?
— Вярно е, ваше величество.
— И причината не е, че им завиждаш за младежкия им плам и ведрото им, безгрижно неблагоразумие?
— Не, ваше величество, аз идвам оттам. Две години от младостта си прекарах в яздене от гощавка на гощавка заедно с Кнут Холмгейрсон и това бе празен живот без много смисъл. Вярвайте ми, ваше величество, тези млади търтеи търсят властта заради самата нея, без разумни намерения. Опитат ли се да я вземат от нас, ще създадат много неприятности. Ако наистина я спечелят, това няма да донесе нищо добро за кралството.
Кралят мълчеше и наблюдаваше Биргер замислено и изпитателно. Ярлът вече знаеше, че бе подценявал този мъж и това не му правеше чест, понеже от суета бе прибързал да се хване за грешните неща. Дълбоко в себе си той бе боец от Форшвик, научен от рицаря Арн на война, а от духовници — на познание. Едното се демонстрираше на кон с копие в ръка, другото — със собствената реч. Ето защо окото и ухото му така се бяха вкопчили в краля, получил недъзите си за прякор, че бе затворил разума си за възможността Ерик Ериксон да бъде достоен за короната си. Сега вече знаеше, че е грешил, при това от глупост, присъща повече на младите, отколкото на един посивял воин и ярл. Трябваше да възмезди тази голяма неправда.
— Сега двамата с теб стигаме до труден въпрос — отбеляза кралят спокойно след дългия си размисъл. — Първо ще бъдеш ли така добър да ни налееш още вино, тъй като виждам, че отровата още не е подействала?
Биргер веднага стана, клатеше глава и се усмихваше на грубата шега, но направи това, което му бе заповядано. След това кралят вдигна чашата си към него и пиха мълчаливо.
— Трудният въпрос е, без заобикалки и пощада, как мислиш да подходиш към онези в кралството, които са настроени за бунт — попита кралят решително след нов дълъг размисъл.
— Онзи, който присвои кралската титла на мястото на коронования, няма да живее. Никой юнкер не бива да си въобразява, че бунтовете са лесна работа, или пък че синьото му наметало го защитава от наказание, било то украсено с три корони или лъв — отговори Биргер бързо, твърдо решен да бъде прям колкото своя крал.