— Значи затворникът ни в Нишопинг, синът на Кнут, Холмгейр — въздъхна кралят, — той е предател според римския закон, познаваш законите?
— Да, ваше величество, покойният ми брат Ескил бе много вещ в законите, техния дух и произход. И аз съм се докоснал до малка част от тази мъдрост.
— Досетих се за това, когато ви слушах с лагман Ескил да спорите с ярл Улф за законите, които трябва да променим — кимна кралят с неочаквано ведър поглед по напрегнатото си и замислено лице. — Но да се върнем на задържания бунтовник. Ярл Улф го закриляше, защото се бе заклел пред приятеля си Кнут Холмгейрсон да бди над сина му, така си мисля. Ти уби Кнут на бойното поле и щеше да направиш същото и със сина му при Спарсетра, ако беше там?
— Да, ваше величество.
— Макар че най-напред би го пленил жив?
— Да, ваше величество.
— Е, ярл Улф също бе разбрал това. Ето защо толкова много напираше други да потушат бунта в Упланд, не ти. Трябва да знаеш, че аз самият не бях сигурен по този въпрос, защото смятах, че победата е по-важна от грижата за главите на размирниците. Но когато тъкмо ти обясни пред съвета, че победата е лесна за извоюване и със същия успех бихме могли да я поверим на сина ти Грегерс и Нилс Сигстенсон, аз отстъпих облекчен. Сега обаче се връщаме там, където бяхме на тази среща на съвета. Какво искаш да правиш с пленника Холмгейр?
— Трябва да загуби главата си незабавно, ваше величество.
— Тогава ще си навлечеш кървава вина — не е трупно да се разбере, че смъртта на Холмгейр се дължи на новия ярл в кралството.
— Напълно вярно, ваше величество. Това ще бъде ясното ми послание към размирниците. Те вече пеят песни за Холмгейр, перчат се, че ще го освободят. Значи се налага незабавно да ги научим що за ред цари в кралството понастоящем.
— Не ние, ярле мой, ти — усмихна се кралят. — Аз съм нерешителният крал Ерик Куция, който не умее да говори чисто. Няма да имам никаква вина за това, тя ще падне изцяло върху теб.
— Разбирам — отвърна Биргер. — Ваше височество е много мъдър.
— Тогава няма повече да говорим за Холмгейр, само ме уведоми, когато вече е мъртъв — каза кралят скръбно. — Да оставим това зад гърба си. Нека сега да гледаме към бъдещето. Обвини определени младежи, че имат неразумни намерения спрямо властта?
— Да, ваше величество. Бях откровен.
— В такъв случай стигаме до нещо, което ме интересува повече от отделни бунтовници — започна кралят с топлота и плам в гласа, допи виното си и наля ново, преди да продължи. — На шестгодишна възраст ме отведоха в чужда страна и ми казаха, че съм кралят й, но други вземаха всички решения от мое име. Не успях да порасна и да се осъзная особено, преди неразумни съветници да се погрижат за разгрома ми на бойното поле и позорно да ме изгонят от кралството ми. Няколко години по-късно дойде ти и отново ми предложи короната с обещанието за сигурна победа. Навярно си спомняш.
— Да, ваше величество. На практика не ставаше дума само за победата — тя беше безспорна, както и обещах. Важно бе в чие име я извоювахме, за да сложим край на вътрешните войни. Ето защо потеглих за Дания, за да върна коронования ни крал в кралството.
— Спомням си как през цялото време говореше над главата ми, сякаш нямах ум да мисля сам, нито пък да отговарям. Убеди наивните ми учители, но на мен гледаше като на дете. Нали?
— Тогава ваше величество все още бе твърде млад — оправда се Биргер засрамено, понеже не му беше трудно да си представи как трябва да са изглеждали тези преговори в очите на краля.
— Така е, бях твърде млад — съгласи се той. — Но това беше отдавна и през тези години не е изминал и ден, без да се опитам да науча нещо ново за задълженията на краля. Защо Бог ми е отредил това място на земята? Защо да изпраща едно момченце за крал на някакъв кръвожаден скандинавски народ от воини, които скоро щяха да ми дадат обиден прякор? Какъв е смисълът на властта ми? Определено си мисля, че знам това, но преди да кажа мнението си, искам да чуя твоето. Ако няколко наперени хлапета се стремят към властта заради самата нея, без разумни намерения, както ти каза, каква тогава е твоята цел?
— Да затвърдя кралския мир в страната ни — отговори Биргер, без да се поколебае. — В нашето кралство всеки ще бъде господар в собствения си дом, ще може да язди до църквата, без да подозира засада, а също и да излага делото си пред тинга, без да се страхува, че ще бъде насечен на парчета от нает воин с меч или по-силен противник. А онзи, който насили жена или я похити, ще бъде низвергнат от всички. Едва с този нов ред ще се превърнем в силна страна като тези на юг от нас. И тъй като кралската власт е дадена от Бог, тези нови закони ще бъдат утвърдени от краля. Ще градим бъдещето на кралството ни върху законите, търговия с чужбина и работа на полето и в гората, а за това се иска силен кралски мир. И…