— Стой! Чакай! Не смогвам — засмя се кралят. — Аз и ти можем да си блъскаме главите над това дълги години. Нека само да кажа, че моите мисли много приличат на тези, които тъкмо изреди. Имам обаче въпрос от друго естество. Какво е мнението ти за властта на църквата? Кой държи властта в крайна сметка — църквата или кралят?
— Най-добре да я поделят — отбеляза Биргер, сърдит, че са го прекъснали така рязко в разгара на пламенния му разказ за техните големи мечти с покойния му брат Ескил. — Но въпросът е труден. Когато се опитваме да поделим властта с църквата, както правим сега, това води най-вече до безредие. Можем да подберем нови епископи и да очакваме, че ще бъдат предани на нас самите от благодарност за пръстена и жезъла. Само че никога няма да бъдат такива, понеже скоро ще превият врат пред някой архиепископ, чието назначаване не е в нашата власт. Ето защо в съвета седи група епископи и се меси във всичко, което не разбира. Срещат се тайно и се наговарят помежду си как да се опитат да ни контролират. Освен това през последните години архиепископите никога не са били мъже с чест, никога не са заслужавали доверие. Да не говорим пък, че Валерий бе отровител, да, той отрови бащата на ваше величество, това е моето убеждение. Улоф Басатьомер пък беше като фурнаджийска лопата — първо коронова ваше величество, а после и Кнут Холмгейрсон — без да му мигне окото, след това без капка срам дойде да се умилква на съвета тук, в Нес. Ярлерус, настоящият, организира тайни срещи с някои от младите мъже и след победата им охотно би побързал да коронова когото и да е от тях. Всеки може да види, че това не е от особена полза за кралството.
— Да, това всеки може да го види — отбеляза кралят пребледнял, с пресъхнала уста, и бързо отпи от виното. — Не знаех, че баща ми е бил убит, още по-малко от архиепископ. Наистина ли си сигурен в това неприятно обвинение?
— Да, ваше величество.
— Е, ще искам да чуя повече за това друг път. Но си имам причини да се върна на големия въпрос. Какво трябва да направим с църквата?
— Ако се сдобием със свободата да решаваме сами, което не е толкова лесно, бихме разделили меча и кръста — отговори Биргер замислено. — Тогава архиепископът ще седи в кралския съвет само за да се изказва по църковни въпроси, не за война или бунтове, търговия и данъци. Ние, светските мъже, ще поемем светската власт. Но за да накараме духовниците да се съгласят на това, трябва да разполагаме с нещо, което да им предложим, а именно: църквата да отговаря за всичките си дела, дори за избирането на епископи.
— Знаеш ли, че Светият престол има приблизително същите възгледи като теб по тези въпроси? — удиви се кралят.
— Може би е вярно от гледна точка на това, че Рим винаги е проповядвал свобода за църквата, макар в нашата страна тази идея да не е добила особено развитие — измърмори Биргер.
— И все пак сега си се доближил до една промяна, по-голяма, отколкото може би предполагаш — загатна му кралят. — Точно в този момент в страната ни гостува кардинал, изпратен от самия свети отец. Той ще свика на събор всички църковни служители в късната зима или през пролетта, или в Линшьопинг, или в Шенинге. Името му е Вилхелм от Сабина, по-голяма власт от неговата има единствено светият отец. Изпратил ни е писмо и доколкото разбираме, иска да очисти духовния ни живот от това-онова. Не знаеше, нали?
— Не, ваше величество. Нищичко не знаех за това — призна Биргер замислено. — В такъв случай ваше величество смята ли да води преговори със самия Рим?
— Отново не аз. Ти! — отсече кралят. — Казаха ми, че владееш езика на църквата като духовник. Вярно ли е?
— По-добре от повечето духовници, които съм срещал, ваше величество.
— Е, камък ми падна от сърцето. Не очаквах с радост и нетърпение да седна и да подхвана насечената си, осакатена реч пред духовници от близо и далеч. Още повече пък на латински. Ето че Бог свали това бреме от плещите ми и съм Му безкрайно благодарен за това. Ти, Биргер, ще бъдеш наш говорител пред онзи високопоставен кардинал от Рим. Ще се изказваш от наше име без ограничения, изцяло според собствените ти разбирания, които още сега оценявам значително по-високо, отколкото по времето, когато те познавах най-вече от уверенията на Улф Фаси в ниския ти морал.