— В такъв случай, ваше величество, и двамата с вас имаме повод да променим възгледите си за другия — отвърна Биргер с лек поклон.
— И за това трябва да благодарим на Бога, който очевидно те доведе при мен в най-подходящия момент — заключи кралят с огромно облекчение по иначе така скованото си лице.
— С радост ще благодаря на Бог — отвърна Биргер. — Но ще си позволя също и да припомня на ваше величество думите ви, че един крал не може да не бъде достатъчно внимателен в избора на своя ярл. Обратното също е вярно. Един ярл на Фолкунгите не може да не бъде достатъчно внимателен в избора си на крал.
— Струва ми се, че и за нас двамата се очертава дълга нощ в тази кула — засмя се кралят. — Ще наредя да ни донесат още червено вино. Допадна ли ти вкусът?
— Пия това, което е угодно на краля ми — отклони въпроса Биргер.
— И все пак това вино би трябвало да се понрави на повечето — отбеляза кралят, сякаш не бе забелязал колебанието на Биргер. — То е бургундско вино за причастие, поръчах да го донесат от Варнхем. Но ти може би не си свикнал да се причестяваш?
Това лято и през есента Биргер беше в по-добро настроение, отколкото жена му Ингеборг някога го бе виждала. Отначало най-много я радваше как хубаво той говореше за брат й краля, понеже никога преди не го бе правил. Познавайки брат си Ерик, тя знаеше много добре, че той беше и умен, и добър, но насеченият му говор пред много хора и недъгът му бяха причината само онзи, който се сближи с него, да разбере какво голямо сърце се крие в слабото тяло. През изминалите години всички груби шеги по адрес на брат й на гощавките в Биелбо еднакво я нараняваха и я караха да се засрами, че така и не бе посмяла да възрази. Сега, откакто Биргер бе станал ярл и опознал краля си, всички подобни подигравки бяха забранени в Биелбо под заплаха от строго наказание, както и беше забранено да наричат норвежците норковци.
След всичките тези години, когато вече му бе родила трима сина и дъщеря, той и с нея беше различен, сякаш съвместният им живот започваше сериозно едва сега. Както обикновено Биргер пътуваше надлъж и нашир из кралството, но всеки път, когато се завърнеше, веднага я търсеше, вземаше я в обятията си и казваше какво иска за вечерта и през нощта, преди да хукне към крепостта и групата чакащи, които винаги седяха там с всевъзможни оплаквания за излагане пред родовия ярл на Фолкунгите. През изминалите години той винаги правеше обратното — нахвърляше се на работата си веднага, щом се прибереше, и не се виждаше с жена си или синовете си преди вечерята и молитвата.
Сякаш въздухът в Биелбо бе станал по-лек за дишане, а животът — по-светъл. Ингеборг започна да се смее високо, а никой не я бе чувал така преди. В края на работните дни тя и ярлът вече не седяха мълчаливи един до друг на почетните места, а често разговаряха весело и се шегуваха, което учудваше и радваше и роднини, и слуги.
В неделните дни той не седеше на срещи с непознати, мънкащи конници както през изминалите години, а яздеше със синовете си или ги учеше да ловят патици на вировете, или пък дори поръчваше да впрегнат конете и водеше Ингеборг и всичките им деца на малък излет с колата, с храна за из път и вино. Вече не говореше толкова високо и предизвикателно за любовницата и извънбрачните си деца.
Беше така преобразен, че изглеждаше като щастлив мъж, а Ингеборг никога не си го бе представяла такъв. Строгото му лице с грубата, ръбата брадичка и пламтящите черни очи много добре подхождаше на предишния му образ. Колко чудновато беше само да гледа същото лице със същите белези от битки и същата груба брадичка да се усмихва, изпълнено с доброта, а същите черни очи да блестят от топлина.
Целият страх, който Ингеборг бе изпитвала от деня, в който съпругът й неизбежно щеше да стане кралски ярл, си беше отишъл с летния вятър.
За самия Биргер това кратко лято и есента бяха най-щастливото време в спомените му след детството във Форшвик. Вярно, имаше много задължения, които отнемаха голяма част от времето му. Понякога очевидно ненужно, както когато той и крал Ерик отново не сполучиха да се срещнат с норвежкия крал Хокон при Льодьосе. Това обаче се уреди много лесно, щом Биргер за трети път се върна там и най-сетне можеше да започне с проточилото се помирение за Вермланд. Всичко свърши много добре, тъй като двамата с Хокон се уговориха да сгодят децата си — Хокон Младши, вече избран за следващия крал на Норвегия, и дъщерята на Биргер, Рикиса. Биргер обаче смяташе, че тя все още бе твърде малка, затова щяха да поизчакат със сватбата.