Крал Ерик беше избрал за свой ярл Фолке Биргерсон от рода Биелбо, а най-могъщ от църковните представители на съвета в отсъствието на архиепископа беше епископ Бенгт II от Скара, който с годините бе станал еднакво тлъст и богат. Съветът се състоя в източната заседателна зала на върха на кръглата кула. Кралят беше заел креслото си с трите корони на Ерик над главата. До него седеше ярл Фолке под фолкунгския лъв, а съседният стол на архиепископа зееше празен под кръста. Епископ Бенгт беше направил опит да седне на него, но кралят го смъмри и му се наложи да седи заедно с епископите на Стренгнес и Векшо и светските господа на по-ниски тапицирани столове, което скоро се оказа доста неудобно за тлъст човек.
В същото време за вдовстващата кралица Сесилия бяха внесли удобен стол от същия любекски тип като тези на краля и ярла. Тя седеше от дясната страна на краля, на което най-вече епископ Бенгт гледаше с явно неодобрение.
Крал Ерик обяви началото на срещата, след като епископ Бенгт мудно беше изпелтечил молитвата. Направи това по-рязко и по скандинавски лаконично, отколкото който и да било от възрастните мъже беше очаквал.
— В името Божие ви приветстваме с добре дошли на това събрание — поде той повелително, сякаш наистина заповядваше. — Два от въпросите са по-важни от всичко останало, затова ще ги изложим най-напред. На първо място желаем да изпратим известие на крал Валдемар Победителя, както го наричат, въпреки че ние и войската ни на два пъти разбихме армията му при нашествията й в кралството. Смятаме да предложим на крал Валдемар Датски да вземем за законна съпруга сестра му Рикиса. Това е единият въпрос. Другият е, че намираме коронацията ни за спешна и бихме предпочели да се състои възможно най-скоро. С това трябва да се съобразявате, мои почитаеми господа, а имате ли възражения, търпението ни скоро ще се изчерпи, ако говорите врели-некипели.
Отначало настъпи пълно мълчание в студената варосана стая, по чиито стени нямаше на какво друго да спреш погледа си освен кръста, короните на Ерик и лъва на Фолкунгите. Епископите се спогледаха учудено, а епископ Бенгт изпухтя звучно, когато му се наложи с огромно неудобство да смени позата си върху ниското столче.
— И така, ако нямате какво да кажете по тези въпроси, приемаме ги за приключени, както и възнамерявахме да предложим — започна кралят и се опря на страничните облегалки на стола си, сякаш смяташе да стане и да си тръгне.
— Ваше величество! Въпросът все пак изисква малко да се обсъди — изпъшка епископ Бенгт.
— Добре! — отсече кралят и се престори, че отново потъва в креслото си, за да слуша с голям интерес. — Но си спомнете думите ми за излишното дърдорене!
Епископ Бенгт преглътна обидата, макар и с огромно усилие, и си даде вид, че наистина добре обмисля думите си, преди да заговори.
— Все пак изглежда малко вероятно крал Валдемар да е толкова благоразположен към двукратния победител, че да го награди със сестра си — подхвана епископът бавно и решително, преди да продължи. — Освен това подобно предложение би могло да остави впечатлението, че сме слаби, и да ни навлече нова война. Ето защо го намирам по-скоро за вредно, отколкото разумно. Що се отнася до коронацията, в момента архиепископът на кралството отсъства, което налага да отложим въпроса за в бъдеще. Това е мнението ми и дори то да е противно на ваше величество, все пак не беше твърде отегчително, нали?
— Не, но беше наивно — отвърна вдовстващата кралица Сесилия Бланка и на мига смая присъстващите в залата мъже. Никога преди това жена, била тя и кралица, не бе дръзвала да се меси в решенията на съвета толкова грубо.
— И тъй като не благоволи да ми отговориш, на драго сърце ще обясня по-добре защо си толкова наивен — продължи Сесилия Бланка невъзмутимо, без синът й Ерик да я прекъсне и с най-леката мимика. — Обмисли положението на крал Валдемар. Завоюва Саксония и Шлезвиг, владее Хамбург, а скоро и Любек. Победи в Полша, Ливония и Курландия. На два пъти обаче претърпя скъпо струващи поражения, и двата пъти в Западна Готаланд — какво ли се върти в ума на такъв могъщ мъж? Е, не стой със зяпнала уста, а по-добре ми отговори, епископе, ако имаш какво да кажеш!
— Вероятно мисли, че трябва да заличи позора си, че трябва да се върне за трети път и най-сетне да ни разгроми на бойното поле — обясни епископът, като хвърляше колебливи погледи към останалите мъже в залата, сякаш не беше сигурен дали изобщо е правилно да отговаря на жена.
— Със сигурност обмисля това — продължи Сесилия Бланка невъзмутимо както преди. — И след двете разоряващи поражения победата трябва да струва още по-скъпо. Просто в името на честта, когато наместо това спокойно би могъл да продължи богоугодните си кръстоносни походи на изток. А колкото и сребро да вложи във въоръжаването на нова войска срещу нас, победата в никакъв случай не е гарантирана, тъй като две от най-силните му войски бяха унищожени от нашите. Е, наистина ли иска да започне нова война срещу християнската страна на север, вместо да се насочи към езичниците на изток? А ако може да се отърве от този проблем, като възстанови мира, един почтен мир, който му струва само сестра му Рикиса? Ти не би ли приел, ако беше на неговото място?