По цялото лице на кардинала бе изписано изумление, което трая дълго. Той помисли внимателно как да се справи с неловкото положение, в което сам се бе поставил. Накрая изглежда реши, че е по-добре да не обръща внимание на случилото се, отколкото да го приема с пресилен гняв или прекомерни извинения.
— Приветствам ви с Божия мир, херцог Биргерус, и както сигурно сте разбрал, църковните служители тук до мен не са имали добрината да ми кажат, че говорите езика ни толкова добре. Като се замисли човек, по-скоро би изглеждало смешно някой от господата до мен да служи като преводач. А ако мечът ви е тамплиерски, то той е благословен, точно както отбелязахте. Значи вие сте говорителят на крал Ерикус с всички пълномощни?
— Така е, ваше високопреосвещенство — отговори Биргер и хвърли суров поглед към двамата раболепни духовници до могъщия кардинал. Щеше да им се наложи да се обясняват на църковния глава след като си тръгне.
— Упълномощен съм от краля да отговарям на всички въпроси от негово име и от името на кралството — продължи той. — Негово величество моли да предам, че редица причини го възпрепятстват да присъства лично, но изпраща най-сърдечните си благопожелания и надежди, че църковните служители ще отбележат голям напредък на този събор. И ако при това положение светската власт може да послужи на една добра кауза, ние ще дадем всичко от себе си, за да подкрепим стремежа ви към тази висша цел.
— Тогава ние от страна на Светия престол можем само да отговорим, че с изключително задоволство приемаме тази силна подкрепа, добре дошла за нашите надежди — отвърна кардиналът, като безуспешно полагаше усилия да остане сериозен, така че му се наложи да се приведе леко напред и да прикрие лицето си с едната длан.
Биргер не разбра какво кардиналът намираше за толкова смешно, но все пак реши бързо да приключи с тази среща, за да може скоро да я забрави и да започне по-добре следващия път, когато се видеха.
— Сега ме зоват важни за кралството дела — обясни той сякаш с известно нетърпение. — Ваше високопреосвещенство е добре дошъл на кралската аудиенция утре по същото време, за да обсъди самия проблем. Нека само най-смирено напомня, че тази покана важи лично за вас и няма нужда никой от сънародниците ми да присъства, за да кълчи езика си с по-неуспешен превод.
Кардиналът веднага се изправи и благослови Биргер, поклати глава и побърза да излезе, като напразно полагаше усилия да сподави смеха си, докато вече никой не го чува. Биргер си тръгна озадачен и засегнат.
Ако на тази първа среща се бе провалил толкова жестоко, че човекът на папата му се присмиваше гръмогласно, то началото на преговорите за подялбата на властта между меча и кръста беше неуспешно. Макар че не бе сигурен какво точно е развеселило висшия църковен служител, затова беше твърде рано да започва с окайването на несполуката.
Биргер прекара безсънна нощ, блъскаше си главата с пратеника на Светия престол. Кардиналът бе облечен просто в черно, с малка червена шапчица на главата и широк, червен копринен колан, който висеше надолу от едната страна. Биргер предполагаше, че значението му е свързано с кръв, както и тръпчивото вино за причастия. За разлика от обикновените епископи обаче, кардиналът не носеше нито злато, нито сребро, нито пък лъскави дрехи със скъпоценни камъни. И все пак излъчваше достойнство по начин, какъвто Биргер никога дотогава не бе успял да открие у друг духовник. Или пък това впечатление се дължеше на латинския, който капеше като мед от устата му и наистина звучеше като божествен език — по-красив и ясен дори и от този на отец Гийом във Варнхем? И насред цялото това църковно величие той беше мъж, който очевидно не сдържаше смеха си. Не беше лесно да навърже всичко.
Освен това приличаше на еленче, може би повече на жена, отколкото на мъж. Тялото му беше слабо и имаше странни мустачки над горната устна, а под долната — брадичка, оформена като тънко острие на меч, наистина странна птица в тази северна страна.
На Биргер обаче не му се наложи да размишлява дълго над смеха на кардинала. Когато духовникът на следващия ден сам пристъпи прага на търговския дом, нает от Биргер в Шенинге, докато собственикът с цялото си семейство по това време си живееше добре на кралски разноски в Линшьопинг, той изглеждаше още по-весел и от предишния ден, като на Биргер му се стори едва ли не, че му се искаше да го прегърне.
— За Бога, високопочитаеми херцоже — изпъшка кардиналът все още с широката си усмивка, щом седна в най-голямата стая, поднесоха му вино и отпрати с жест всяко по-нататъшно присъствие на прислугата там, — казаха ми, че сте прост воин, който не разбира много от политика и църковни дела. И за съжаление, както погрешно си мислех, че сте такъв, така ви и приех вчера. Разбирате, висшето ми поръчение в никакъв случай не включва задължението аз самият да се правя на магаре. Надявам се, че вие, както и аз, можем да приемем случката с усмивка, защото още дълго време ще се смея на себе си заради нея.