— С абсолютна сигурност — отговори Биргер с вкаменено лице, което отначало изплаши госта му, преди да се пропука в широка усмивка. — Аз съм човек на краля, говоря от неговото име. Вие, ваше високопреосвещенство, сте човек на Светия отец и говорите от негово. В такъв случай, вярвам, че формалностите при първата ни среща са слабо значими, тъй като имаме да обсъждаме важни въпроси или още по-добре — да се споразумеем.
— Вие не сте обикновен човек, какъвто може да се срещне в най-далечния Север — отбеляза кардиналът облекчен, задето толкова бързо бяха надмогнали дребните дрязги. — Прекарах година в Норвегия с мисия на Светия отец и не мога да кажа, че беше леко. Църковният живот тук в Скандинавия в много отношения е чужд на самата църква. Сега висшето ми поръчение включва друга страна. И ето че срещам светски управник, с когото е толкова лесно да се разговаря, все едно си седя в Рим. Къде сте се научил на латински, херцоже?
— Покойният ми дядо беше рицар тамплиер, името му бе Арн Готски и съм израснал в сянката му — бавно отговори Биргер. — Той беше най-великият воин, когото сме виждали, но вярвам, също и светец. Той не само основа училище за воини, където съм възпитан аз, а и много млади роднини — това беше в същата степен и училище за просвета, наистина школа за живота. По тази причина, ваше високопреосвещенство, в страната ни можете да срещнете повече белязани бойци, които владеят църковния език като мен, отколкото епископи със същите умения. Между другото, особено епископи, защото имаме и такива, които дори не могат да четат и пишат на народния език.
— Забелязах тази нелепост — отвърна кардиналът, повдигайки вежди развеселено. — Е, високо почитаеми херцоже, кажете ми сега какво би искал кралят или пък направо вие самият от тази първа среща в страната ви.
— Аз подкрепям догмата за свободата на църквата — разпали се Биргер. — Това означава, че аз, ако най-напред се застъпя за егоистичните си интереси, които ваше високопреосвещенство така или иначе щеше да прозре рано или късно, бих искал да изхвърля всички епископи от светските решения, които вземаме на съвещанията с краля. Ще извините прямотата ми. Разбира се, негово величество осъзнава, че това наше желание си има цена. Тя е следната: църквата да управлява собствените си дела, да определя своите епископи и свещеници, да се подчинява на Рим, не на краля. Ние обаче си имаме цена и за това, и тя е кралят да не бъде отговорен пред Рим освен по църковни въпроси.
— Вие сте дързък и начетен мъж, херцог Биргерус — сподели кардиналът замислено. — За една част от мислите, които току-що изложихте, църквата би ви изгорила на клада в страните, откъдето идвам. За част от останалите споделени от вас мисли светската власт би ви отсякла главата. И все пак ви казвам напълно сериозно, че споделям тези идеи. Налага се обаче да ви задам един въпрос. Предполагам, не смятате, че църквата трябва да загуби правото си да отлъчва кралски особи?
— Не — побърза да отговори Биргер. — Ако кралете получават властта си от Бога, трябва да бъдат и наказвани от него. Иначе се страхувам, че на земята бързо би настъпил ад.
— Нека сега заедно се помолим за успех в общата ни работа, херцог Биргерус, и нека също така благодарим на Бог, че е събрал пътищата ни, защото се очертават леки преговори по време на нашите срещи — каза кардиналът и падна на колене, канейки с ръка Биргер да направи същото.
Биргер го последва смутено след кратко колебание, понеже предпочиташе да продължи разговора, не да се моли на Бог за нещо, чието постигане бе негова отговорност. С този кардинал щеше да разговаря лесно, стига само да останеха без глупави духовници за свидетели. Ако църковните дейци бяха проницателни като Вилхелмус Сабиненсис, светът просто щеше да бъде коренно различен, помисли си Биргер, преди с известно лицемерие да сключи ръце и да затвори очи.
Всички добри надежди на Биргер за хода на преговорите с кардинала се оправдаха изцяло още през първата седмица. Ярлът можеше само да предполага как той говореше на дългите ежедневни срещи с духовниците в църквата на манастира, но със сигурност езикът бе коренно различен от този при дискусиите с него.