— Защото усетих, че в момента, в който ти стана кралски ярл, главата ми увисна също както и тази на Холмгейр Кнутсон — отговори юнкер Карл предизвикателно.
— Не е така, понеже те намерих навреме. Имам предложение за теб и по-добре да го направя сега, когато стоиш пред мен свободен, отколкото по-късно, когато ще бъдеш вързан заедно с победените. С Божията помощ те спасих от голямо нещастие.
— Ако Бог беше с мен, баща ми щеше да живее още две години, а тогава аз щях да стана крал, не синът ти Валдемар — отвърна юнкер Карл с гордо вдигната глава.
— Грешиш — отбеляза Биргер тихо. — Никога няма да научим как Бог е наредил всичко това. Но не беше решаваща смъртта на баща ти като стар човек една или две години по-рано, важното бе, че нашият крал Ерик почина млад и без син. Никога нямаше да станеш ярл след баща си, ако крал Ерик и аз имахме възможността да се трудим двайсет години един до друг за всичко, което бяхме намислили. Щеше да се окажеш далеч от кралската корона — жив или мъртъв. Така че не се окайвай, а изслушай предложението ми — както казах, нямам време.
— Какво е предложението ти, ярл Биргер?
— Помири се с мен, тук и сега. Предлагам ти място в кралския съвет. Не се сдружавай с младите мъже, знаеш за кои говоря. Ако се надигнат срещу мен, скоро всички ще загубят главите си, защото и сега се държат глупаво, като заговорничат за бунта си. Двамата с теб сме от рода Биелбо. Теб искам до себе си.
— С баща ми бяхте врагове до последно — възрази юнкер Карл колебливо.
— Вярно е — отвърна ярлът. — Искаш да кажеш, че си наследил тази вражда? Или си мъж със собствена воля и разум?
— Откъде да знам, че си честен в намерението си, а не искаш само да спечелиш време, за да отнемеш главата ми после, когато ти е угодно? — попита юнкер Карл горчиво.
— Прямотата ти е голяма, Карл — кимна ярлът дружелюбно и замислено. — Най-напред си спомни, че си жив. Второ: нали ти казах, че имам предложение за теб и това трябва да те накара да разбереш, че ти имам доверие, че наистина искам да бъдеш до мен, което означава повече от място в кралския съвет.
— Ако ми предлагаш злато и гори, можеш да си ги вземеш обратно след смъртта ми — отново възрази юнкер Карл.
— Така е — кимна Биргер. — Сега обаче ме слушай внимателно. Скоро дъщеря ми Рикиса ще бъде отведена като булка при крал Хокон в Норвегия. Надявам се да е много скоро, защото тази сватба е решаваща за доста неща. Аз самият обаче ще бъда зает с други, спешни дела, които ще ме възпрепятстват да поведа сватбеното шествие. Ето защо смирено моля теб да съпроводиш дъщеря ми в безопасност до норвежкия крал.
Колкото своенравно и гордо да се опитваше да се държи юнкер Карл пред този мъж, който в момента държеше цялата власт в кралството в ръцете си, той загуби ума и дума при това най-невероятно предложение. Ярлът оставяше в ръцете му живота на дъщеря си. Никой не би могъл да засвидетелства на друг по-голямо доверие.
Той успя само да се поклони в знак, че е приел тази почетна задача. Тогава ярлът се изправи, втурна се навън при очакващия го кон и на път към вратата извика на Карл да се грижи за майка си и да чака на сигурно място в Биелбо. След това изчезна, а навън, на двора, вече се чуваше как бе пришпорил коня си в бесен галоп.
В Нес Биргер намери сина си Валдемар, както и останалите си синове, дъщеря си Рикиса и съпругата си Ингеборг в добро здраве и под защитата на три фолкунгски ескадрона освен кралските подчинени, които спадаха към крепостта. Това бе голямо облекчение и новата среща им беше скъпа, защото никой не можеше да се лута в съмнения каква опасност е надвиснала сега над всички им.
В Нес беше също и упландският големец Ивар Бло от Грьонеборг, благодарение на който младият Валдемар бе избран за крал. Освен това беше успял и да го отведе от камъните Мура толкова бързо, колкото го и бе завел там, без някой от юнкерите дори да има време да си помисли за допитване и убийство на избрания крал.
Биргер се дивеше на този мъж, който със сигурност можеше да счита за свой приятел, и все пак беше просто упландец от род, който почти не беше чувал да се споменава. Защо беше това добро дело? Лесно можеше да предвиди, че го очакваше кралско възнаграждение, и все пак защо?
Ивар Бло нямаше какво толкова да каже по въпроса. Той самият нямаше нищо общо с всичките претенденти за короната от Фолкунгите, просто бе опитал да избере най-малката вреда за кралството. Бунт щеше да се вдигне срещу когото и да било от всичките юнкери и момченца с майка от кралския Ериков род и баща Фолкунг — такива ги имаше колкото искаш. Тогава важно бе да избере онзи от тях, чието въздигане щеше да доведе до най-кратка война и най-малко поражения.