Това вече беше лесно, смяташе Ивар Бло. Кралският ярл командваше цялата конница и войската отвъд морето. Ако се завърнеше като отмъстител, страната скоро щеше да пламне в пожари. Ако обаче му се наложеше да защитава сина си като крал, всичко щеше да излезе много по-евтино. Толкова беше просто.
Биргер се замисли и малко се удиви, като чу как този упландски големец обясняваше трудно дело с толкова прости думи. На него му се струваше, че единствен в кралството имаше тази способност.
Със сигурност изборът на младия Валдемар при камъните Мура беше първата и най-важна стъпка към властта. Следващата обаче бе коронацията, което означаваше църквата също да благослови новия крал и да затрудни размирниците да се сдобият с последователи. Биргер организира бърза коронация в катедралата на Линшьопинг. До известна степен беше добре, че централната катедрала в Упсала бе изгоряла — така не се налагаше да яздят целия дълъг и опасен път на север от горите с шествието.
Коронацията на дванайсетгодишния крал Валдемар обаче не беше кой знае какво, тъй като по-важно беше да я извършат, отколкото да я направят грандиозна. Архиепископ Ярлерус бе избягал според очакванията, най-вероятно сред бунтовниците, така че един сплашен епископ от Векшо, който дори не умееше да чете, трябваше да короняса Валдемар.
След това бунтът от северните местности изглежда бързо отшумя. Ако младите господа бяха по-решителни от самото начало, може би с хитрост и смелост щяха да успеят да заловят Валдемар още при пристигането му на панаира в Източен Арос или поне по-късно, на избирането му за крал при камъните Мура. Ивар Бло и по-възрастните Фолкунги обаче не се помайваха, освен това бяха извадили малко късмет с момента на неочакваната смърт на крал Ерик, тъй като известието дойде на Сретение господне. Тогава оставаха само десет дни до панаира, когато близо цяла Упланд прииждаше в Източен Арос за най-важните дни за търговия, така че изборът на крал стана просто едно неочаквано удоволствие за вече насъбралите се селяни и техните господари. Ако Ивар Бло и по-възрастните Фолкунги, които му помагаха, се бяха принудили да свикат специално събрание за коронацията, враговете щяха да пристигнат многочислени. Както се бяха стекли обстоятелствата тогава, всички останали претенденти за престола бяха изпреварени от щастливата случайност на Валдемар.
Макар и опасността да изглеждаше преминала за най-близкото бъдеще, Биргер внимателно следеше събитията на север. Всички известия, които пристигаха в Нес от пратениците му разузнавачи, говореха на един език. Колкото и някои вече познати младежи да обикаляха и да разгласяваха несправедливости и как Бог иска бунт, за да може някой от тях самите да бъде избран за крал на мястото на Валдемар, това все пак си оставаха просто думи, които падаха като семена върху голи скали. Бедните свеи по-скоро си мислеха за преселване на изток, следвайки добрата милост на ярла, отколкото да тръгват на война срещу него. Господарите пък като цяло бяха на мнението, че всеки опит за бунт срещу ярл Биргер и конниците му щеше да свърши единствено с нови пожари из цяла Упланд.
Освен това кралски воини успяха да заловят един от най-пламенните размирници, Филип Ларшон, когато той дойде в Нишопинг да вербува хора. Филип Ларшон бе близък приятел на обезглавения Холмгейр Кнутсон и говореше надлъж и нашир за него като за мъченик и светец.
Първата мисъл на Биргер, когато доведоха Филип Ларшон в Нес със завързани ръце и крака, оковани под коня, беше незабавно да го остави на палачите. Съпругата му Ингеборг обаче го склони да прояви милост, затова се задоволи от името на краля да осъди бунтовника в рамките на две седмици да напусне страната завинаги. Ако след предписаното време, макар и след много години, някой го срещнеше в кралството, щеше да загуби живота си на мига.
Над страната се спусна измамно спокойствие, а работата в кралския двор потръгна постарому, важните и незначителните дела се смесваха. Към по-маловажните спадаше поръчването на нова корона за младия Валдемар. На коронацията в Линшьопинг бяха използвали короната на крал Ерик, която беше твърде голяма и дори леко щръкналите уши на Валдемар не успяха да й попречат да падне над очите му, тъкмо когато се канеше да произнесе кралската клетва.
Сред по-важните задачи беше да дадат отговор на булите от Светия отец, а най-значима сред тях бе жадуваната от Биргер препоръка за учредяването на управително тяло в катедралата на всяка епархия, което в бъдеще да определя всички мъже на църковна служба — от свещеника до епископа. Биргер с огромно задоволство поръча на новия си секретар, епископ Кол от Стренгнес, да състави отговор до Светия престол с посланието, че кралят на свеите и готите, Валдемар, се подчинява на Рим за всичко свързано с това изискване и никой епископ отсега нататък няма да бъде избран от светската власт в кралството.