Ярлът и двамата му приближени изглежда вече бяха готови, кимнаха си със свъсена решителност и вдигнаха свитите си юмруци, за да ги ударят леко един в друг. Ярлът нещо се пошегува и другите двама се засмяха. Отидоха до трапезата, като все още дори с един поглед през рамо не показваха какъвто и да било интерес към номерата на врага отвъд рекичката.
— И така, добри ми епископе! — поде ярлът, когато тримата седнаха на масата, а той потриваше ръцете си, сякаш бяха измръзнали. — Значи си произнесъл вечерната молитва. Надявам се усърдно да си се помолил за нас, за да победим утре!
— Да, помолих се — отвърна спокойно епископът. — Помолих за Божие чудо, защото ми се струва, че нищо друго не може да ни донесе победа утре.
— Така ли? — възкликна ярлът и по строгото му лице проблесна насмешка, колкото внезапна, толкова и неочаквана. — Не смяташ, че сме достатъчно силни тук горе на стръмния бряг? Видял си много конници в далечината и си мислиш, че е лошо да ги нямаме на наша страна? Решил си, че реката е твърде плитка и проклетите наемници от другата страна ще успеят да прегазят през нея за миг?
Ярлът намигна на Стюре Бенгтсон и Кнут Торгилсон, и двамата се разсмяха самоуверено. Епископ Кол се смути, не беше сигурен в отговора си. Все пак именно казаното от ярла изглеждаше най-вероятно. Толкова силна войска като тази от другата страна наистина щеше да прегази плитката рекичка за миг.
— Мисля, че трябва да отделиш доста време за молитва тази нощ, Биргер, и ти знаеш, че това е мнението ми — отвърна той предпазливо.
— А ти знаеш какво мисля аз за такива неща! — скастри го ярлът. — Онези от другата страна не са ли довели своите духовници? Нима Кнут Магнусон, самозваният крал, Кнут Фолкесон, също толкова самозваният ярл, Филип Ларшон и това изчадие, неговият природен брат Филип Кнутсон, както и останалите размирници нямат поне един епископ в свитата си? И нима техните духовници там няма да се молят за победа до среднощ, за което са взети? И срещу тях трябва да изправя теб, сякаш това е дуел с молитви! Сериозно си мисля, че в такъв случай Бог в погнуса би извърнал лице от всички нас. Е, ясни са ти тези неща, епископе.
— Това си наследил от дядо си, Арн — промълви епископ Кол, отчупи парче хляб и се помоли над него, а на масата се възцари мълчание и останалите трима поне привидно за момент сведоха глави в молитва.
— Да, така е — продължи ярлът, когато вече можеха да започнат да се хранят. — И да не си казал друго, освен това, че Арн Магнусон беше Божи воин, при това светец. Именно той единствен смяташе за нагло преди битка да се моли на Бог за победа. Знаеш ли за какво се молеше в такива моменти? Да не се възгордее, и когато извади меча си, същият този меч, който сега нося аз, да не мисли кого да убие, а кого да пощади! Това е достойно за размисъл. И все пак той беше много повече светец от онзи там Ерик Йедвардсон.
— В този момент може би не е особено подходящо да се богохулства — отговори епископ Кол отстъпчиво.
— Да богохулствам! — изсумтя ярлът. — Богохулствам, само защото открито твърдя, че онзи Ерик Йедвардсон, мили Боже, свети Ерик, не е бил кой знае какъв светец. Окъсял с една глава, защото се оставил да го изненадат, и умрял веднага, защото махмурлукът не му позволил да се защити. Между другото, никой от последните трима папи не се е съгласил да обяви пияндурника за светец. Така че ако богохулствам, имам трима папи на моя страна и съм в добра компания.
— Не разбирам как може да си позволиш такава надменност вечерта, която може да се окаже последна в земния ти живот — ядоса се епископ Кол.
— Не е чак толкова лошо — отвърна тихо ярлът и изведнъж се замисли. — Точно това е по-фаталното. Тази нощ може да е последна за повечето от нас тук в лагера. Вярно е. Никога не се знае със сигурност какво ще стане по време на война. Колкото и прецизно да планира човек, винаги може да се случи нещо непредвидено. Така си е. Аз обаче не се страхувам от смъртта, ако щеш вярвай. За мен по-пагубно би било поражението, защото ако ни надвият, повечето от нас тук в лагера ще са мъртви утре преди вечеря. Но не и ти, нито пък аз в най-лошия случай. Ти ще живееш, защото си епископ, а аз — защото ще бъда пленник, ще ме откарат на север вързан и ще ме разменят за короната на сина ми Валдемар. Това вече би било по-лошо от смъртта.
Ярлът протегна ръка към едно парче месо и го поднесе към устата си разгневен. Известно време и четиримата се храниха тихо, мракът се спускаше. Няколко кралски слуги от Нес донесоха насмолени факли и ги закрепиха в железни поставки около тях, а те извадиха наметалата си и се загърнаха с тях. Сега беше времето след Архангеловден, усилната земеделска работа беше свършена. Есента бе необичайно студена и първите скрежни нощи — вече преминали.