Мислейки какво ще излезе от синовете й, тя сама се разпали толкова много, че заговори с жар и гняв, съвсем не като мила майка. Веселата бъбривост изчезна и бе заменена от мимолетно мрачно настроение. Ингрид Улва обаче се опомни навреме, прочела грешката си в погледите на останалите, извини се с няколко думи, задето тези глупави ухажори толкова размътваха ума й, и побърза да се реваншира с още една история за предишния кандидат годеник, който бе отнесен в нежеланата баня. Приятелките й се засмяха някак колебливо, но скоро доброто настроение отново се настани сред съзаклятничките — така гледаха на себе си без най-малкото съмнение. Те бяха съзаклятнички и щяха да водят страната към мир и просперитет, както беше през многото години управление на Сесилия Бланка до съпруга й Кнут Ериксон.
Това ги върна обратно към сериозните въпроси, които обаче не им попречиха дълго време да се наслаждават на изобилното вино. Сега вече не им се налагаше да седят на безкрайни пиршества в шумни зали сред повръщано и разплискана бира, а им носеха леки ястия когато пожелаеха, малко печена риба, някой кокал от новородено агне и други дребни неща.
Чувстваха се сигурни, че крал Валдемар ще приеме предложението да изпрати към Швеция сестра си Рикиса, а не нова войска. Малко я съжаляваха, защото бяха дочули, че още не бе навършила двайсет години, а добре знаеха колко е трудно за млада жена изведнъж да я отведат от манастира в брачното ложе на чужд мъж, в най-лошия случай стар. Нищо повече не им беше известно за Рикиса, освен че майка й София беше известна в цяла Скандинавия с красотата си. От това заключиха, че освен млада, Рикиса трябваше да бъде и достатъчно красива за кралица.
Синът на Сесилия Бланка, Ерик, също не й отстъпваше. Още нямаше трийсет години и определено бе наследил рядката коса на баща си. Той обаче беше силен, строен и висок. Добър воин беше и нямаше как младата Рикиса да не сметне това за чест, понеже този крал Ерик беше победил цели два пъти брат й, който иначе никога не губеше в сражение.
Младата Рикиса вероятно си представяше един жесток владетел, стар мъж, който върви с разкрачена походка, скован в доспехите си и с лице, набраздено от белези, с тяло, осеяно с военни циреи от дългите години на бойното поле, мъж, който вони през нощта.
Тъй като Ерик далеч не беше такъв, Рикиса щеше да се изненада приятно, като види за първи път бъдещия си законен съпруг. Това беше добре, смятаха и четирите.
Тя щеше да пристигне уплашена и свенлива, само с няколко от най-добрите си прислужници, защото по-знатните от замъка трудно можеха да бъдат изпратени далеч, в чужд кралски двор, където ги грозяха нежелани ситуации. И така бъдещата кралица никак не беше за завиждане в момента. Намръщена и срамежлива, скоро щеше да се изолира в Нес. Това вече съвсем не беше добре.
Сесилия Роса първа се досети как да предотвратят грижите на младата Рикиса. Както тя изтъкна, до Льодьосе беше само няколко дни езда, а със сигурност точно там щеше да пристигне датският кораб с нея.
Със сигурност и всички освен Ингрид Улва вече бяха посивели възрастни жени. Да яздят обаче умееха, а една седмица на кон дотам и обратно никак не представляваше трудност лятно време. Значи всички щяха да посрещнат младата датчанка, за да бъдат първите, които ще я приемат на брега и след това по пътя към Нес ще я утешават и ще й говорят хубави неща за Ерик и кралството.
— И ще я спечелим на наша страна от самото начало — добави вдовстващата кралица Сесилия Бланка.
— Точно това си мислех и аз — потвърди Сесилия Роса въодушевено. — Сега нека само се молим датският крал да е по-благоразумен, отколкото жаден за война, и Рикиса наистина да пристигне, както се надяваме.
— За това изобщо няма нужда да се молим — каза Ингрид Улва. — Ще дойде, вече я виждам пред очите си как слиза на брега. Носи червено наметало и бяла рокля, везана със златни конци, а на главата си има корона с тънка лента на челото. Косата й е дълга и разпусната, а очите й са сини. Ясно виждам как слиза по едно тясно, разклатено мостче. Всичко ще се нареди добре за нас.
Никоя не се противопостави на Ингрид Улва, за която се говореше, че умее да вижда бъдещето.
Вестоносците на датския крал Валдемар най-сетне откриха Ерик Кнутсон в крепостта Лена след доста лутане из Западна Готаланд и след като на три пъти ги бяха упътили към погрешен замък или тинг. Те поднесоха скъпи подаръци: два златни скиптъра, които според посланието на краля им щели да бъдат от голяма полза за коронацията. Единият имаше на върха си кръст, а другият — орел с разперени криле, и двата спадаха към най-изящната плячка, взимана от победоносните датски войски.