Ето с тези дарове дойде известието от крал Валдемар, че на драго сърце ще изпрати сестра си Рикиса за съпруга на Ерик Кнутсон. Тя щеше да пристигне в Льодьосе два дни след литургията за Петровден, ако Бог и времето позволят, но той самият нямаше възможност да придружи сестра си, тъй като спешни военни задачи го задържаха в чужди страни. Предаденото от вестоносците послание съществуваше и в писмен вид с печатите както на датския крал, така и на архиепископа.
Нито крал Ерик, нито ярл Фолке бяха посмели да се надяват на толкова добри новини, и въпреки че сега трябваше да побързат с всички приготовления, те поръчаха приветствена бира за шестимата датски господа, които останаха три дни и изпразниха до дъно запасите бира на Лена.
Фактът, че не просто самият Валдемар, а и неговият архиепископ бяха подпечатали донесеното от вестоносците писмо, радваше краля и свитата му почти до степен на младенческо блаженство. Това означаваше, че собственият им коварен архиепископ Валерий сега търпеше поражение — той, който винаги се стараеше с датска помощ да сложи короната на сверкерска глава, по възможност като я свали от някой, принадлежащ на рода на Ерик. Съобщението от крал Валдемар не би могло да се тълкува по друг начин. Войната беше приключила, а Ерик Кнутсон и хората му щяха да разчитат на подкрепа от страна на датския крал, веднага щом Рикиса споделеше брачното ложе на Ерик и двамата крале се свържеха в кръвен съюз. Независимо дали наистина бе възпрепятстван, или си намираше претекст, далеч не бе учудващо, че крал Валдемар предпазливо странеше далеч от неприятелската държава, докато планираното действително се случи и то с християнска благословия. Така поне би постъпил самият Ерик на негово място.
Всичко това радваше най-вече ярл Фолке. Той презираше раболепния архиепископ Валерий, когото най-често наричаше просто копелето, понеже го бе родила жена без съпруг. Също толкова ярлът мразеше и духовниците, симпатизиращи на архиепископа, като например извънредно тлъстият и алчен епископ Бенгт от Скара. Сега всички тези духовници бяха принудени да се подчинят и може би сам Бог им показваше, че църковните служители трябва да странят от светската власт. Поне крал Валдемар им бе показал това.
Скоро и Ерик Кнутсон, и ярлът му стигнаха до убеждението, че най-напред се налагаше да бъде извършена коронацията. Да, Ерик Кнутсон отдавна бе взел кралската титла и никой не му оспорваше това право, но все пак имаше разлика между крал само по име и крал, който е коронован и благословен. Тази разлика беше голяма най-вече за духовниците.
Ето защо се налагаше да изненадат Валерий и сподвижниците му и веднага да им поставят това изискване, преди да са успели да се измъкнат, че пътуват, или да пишат до Рим, за да се оплачат, или каквото там обичайно предприемаха подобни хитреци.
Освен това Ерик Кнутсон предпочиташе да посрещне бъдещата си кралица като коронован крал. Той подозираше, че сестрата на един от най-могъщите крале на света иначе би сметнала годеника си за твърде незначителен.
На Ерик Кнутсон най-много му се искаше да проведат коронацията в собствената катедрала на архиепископа в Упсала. Само че тайните му шпиони, които неотлъчно следваха коварния архиепископ по петите, го осведомиха, че той скоро възнамерява да пътува за Линшьопинг. И така Ерик реши коронацията да се състои там, нищо че катедралата в града съвсем не бе завършена. Все пак църквата беше осветена от Бог, трябваше да свърши работа.
Разпратиха известие с кралски печат до всички кътчета на кралството.
Когато вестта пристигна във Форшвик, отначало бе на път да предизвика голямо объркване. Преди това Сесилия Роса на свой ред бе изпратила съобщение до най-приближените си мъже в кралството, за да събере свита за посрещането на Рикиса на пристанището в Льодьосе. Във Форшвик вече бяха дошли рицарят Бенгт Елинсон от Имсеборг и рицарят Емунд Юнсон, най-младият син на Улвхилде Емундсдотер, с по над двадесет воини всеки. Със също толкова конници очакваха скоро и Торгилс Ескилсон от Арнес, племенника на Арн Магнусон. Сега с писмото от кралския секретар викаха всички тях заедно с юнкер Биргер на коронацията, а Ерик искаше и четиридесет Фолкунги на кон за чест и слава на фолкунгските цветове.
Все пак проблемът, който отначало заплашваше да провали всички планове за посрещането на булката в Льодьосе, скоро бе решен. Във Форшвик от десет дни насам почистваха гербовете и подменяха или пребоядисваха чуловете на конете, украсяваха поводите, стремената и металните им начелници със злато и сребро. Дори и сега Форшвик можеше да изпрати четиридесетте форшвикски конници на коронацията.