Кралят го изучаваше замислено и сякаш изпитателно. Направи няколко крачки около него, като че да го изкуши да каже нещо, преди да му заговори, установи, че подобна хитрост не върши работа при юнкер Биргер, и с усмивка на уста се върна на мястото си зад короната и двата скиптъра.
— Когато това представление приключи, желаем да видим юнкер Биргер като наш гост в Нес. Дядо ти ни беше по-приближен от който и да е друг мъж. Искрено се надяваме да приемеш поканата. Е?
— С най-голяма чест ще дойда като Фолкунг при краля и роднините ми, потомци на Ерик — отвърна Биргер ясно и непоколебимо.
— Ти язди с кралския герб при Гестилрен, юнкер Биргер — продължи кралят с леко смръщено чело. — Това не може да се повтори утре, няма ти да си този, който ще носи фолкунгския лъв, нито трите корони, нито пък кралския герб с двата символа. Преди да се разочароваш твърде много, ще ти обясним защо. В страната ни има обичай кралските атрибути да бъдат носени от един от най-знатните и най-старите. Такава е традицията и във всеки род — при Фолкунгите също, както при останалите. Твоят дядо военачалникът следваше чуждестранни обичаи, той превръщаше младежи в знаменосци. Ние не намирахме повод да протестираме, защото никога не възразявахме на решенията му за войската или по време на война. Сега е друго. Карл Глухия ще носи лъва ви, а родственикът ми Холмгейр — нашия герб. Така благоволихме да решим, но има и още нещо: датският крал Валдемар ни е подарил два златни скиптъра за коронацията. Единият ще носиш ти, а другия — Кнут Холмгейрсон, който е от най-благородно потекло сред младежите в Ериковия род, както ти си сред Фолкунгите. Приемаш ли това наше предложение?
— Прекланям се пред волята на моя крал, каквото и да реши, дори да не е прав — отговори Биргер с безсрамна усмивка.
— Значи юнкер Биргер си позволява да ни противоречи! — изрева кралят със злоба, която бе толкова очевидно изкуствена, че не уплаши никого в залата.
— Да, ваше величество, защото се налага — отвърна Биргер. — Неоспоримо вярно е, че Кнут Холмгейрсон, син на Холмгейр Филипсон, син на Филип, син на светия крал Ерик е най-пръв сред Ериковите младежи. Що се отнася до мен и Фолкунгите, не е толкова сигурно.
— Познаваш ли Кнут Холмгейрсон? — вдигна вежди кралят.
— Не, ваше величество, него никога не съм го срещал.
— Откъде тогава си така добре осведомен кой е баща му и кой — дядо му?
— Майка ми, Ингрид Улва, познава всички могъщи мъже в кралството и знае точно кои са синовете и бащите им, а това, което знае тя, казва на мен и братята ми — отговори Биргер, за първи път някак смутено. Такива сведения бяха само за онзи, който се нуждаеше от тях, за да знае с кого ще си оспорва властта.
— Разбираме… — замисли се кралят. — Но кажи ни тогава защо ти, Биргер, да не си най-пръв сред фолкунгските младежи? Ти, който носи кралския герб при Гестилрен.
— Не е толкова лесно да се каже кой е пръв сред младите Фолкунги — отвърна Биргер бързо, но със сведен поглед. — Нашият род никога не е притежавал кралската корона, значи по този признак не можем да съдим. Сигурно мнозина биха сметнали синовете от Биелбо за по-благородни от мен, произхождащия от Улвоса.
— Във всеки случай за нас си най-пръв! — засмя се кралят. — А ние имаме кралското право да се разпореждаме, както ни е угодно. Фолкунгът, който прилича на Арн Магнусон, в нашите очи винаги ще е най-личен. Сега приемаш ли решението ни?
— Голяма чест е за мен да се подчиня на кралската воля — отговори Биргер с възобновено самообладание.
— Чудесно, юнкер Биргер! Ти ще носиш скиптъра с орела и разперените криле, а нашият млад родственик ще носи този с кръста. Пажовете ни ще ви покажат местата ви в шествието утре, когато слънцето стои два часа преди обед. Един малък последен съвет от този, който не само е твой крал, но и твой приятел: утре недей да пиеш от виното ни повече, отколкото повелява честта ти!
Биргер се поклони и отново опря лявото си коляно в пода, а като се изправяше, се обърна и заметна плаща си над меча — всичко с едно движение, и излезе от кралската зала с уверена крачка и високо вдигната глава.
Домашният уют, който изпитваше в залата при краля, бързо го напусна, щом се оказа на големия двор пред замъка, където бяха придошли толкова много нови пътници, че започваха да се блъскат. Всички лица, които видя отначало, му бяха непознати, но изведнъж двама мъже го прихванаха под мишниците изотзад. Като извърна глава, осъзна, че това са Торгилс Ескилсон от Арнес и Емунд Юнсон от Улвсхейм, които бяха решили да се пошегуват с него. Вярно, бяха с десетина години по-големи, но също като него от Форшвик. С двамата си роднини той бе в сигурна компания.