Сесилия Роса и останалите вдовици бяха сред първите, които се върнаха във Форшвик след коронацията. Като използваха за претекст напредналата си възраст или женски причини, те успяха да напуснат Линшьопинг само след два дни бирени тържества. Добре стана така, защото най-вече Сесилия Роса сега трябваше да се погрижи за много неща, за да може всичко да премине по план. Тя зареди две волски каруци с месо, хляб, бира и вино, както и палатки с флагчета и пръти, така че навреме да разпънат лагери на две места по пътя между Льодьосе и брега на Ветерн, където бе удачно посрещачите на булката да си починат. Легла за пренощуване бяха поръчали най-напред в Йелаквист — кралския замък, и в Лена, която принадлежеше на Фолкунгите. На брега на Ветерн щеше да чака кралският кораб "Късата змия», за да пропътуват с него последната част до Нес на остров Висинг. Сесилия Роса разпрати многобройни известия, за да уреди прехвърлянето на товари от корабите по Ветерн и лодките в Улвоса, и при бързеите Му на отсрещния бряг на езерото, тъй като всички пътници предизвикаха голямо объркване в търговията между Льодьосе и Линшьопинг. Големи товари останаха на кея, за да отстъпят място на коне и гости, но се погрижиха никоя от стоките, неиздръжливи на дъжд, да не остане без покривало. Търговската бъркотия предстоеше да продължи цяла седмица, след като във Форшвик пристигнеха всички, които имаха благородна задача там. На горните кейове пък се трупаха празни чакащи корабчета, останали без обичайния си товар.
Сесилия Роса контролираше всичко това с желязна ръка. И най-дребната подробност не й убягна, не се сблъска и с най-малкото възражение.
Положението се поуспокои, когато стражи и господари с побледнели от бира лица и кървясали очи запристигаха с неспокойни коне и груби езици. Тогава Сесилия Роса смогна да си позволи две-три дълги нощи в собствената си къща заедно с вдовстващата кралица Сесилия Бланка, Ингрид Улва и Улвхилде Емундсдотер.
Вдовстващата кралица имаше да им разкаже, че на сина й му беше хрумнало да не посреща годеницата си на пристанището, тъй като и кралят на Дания не бе благоволил да я придружи. Гонеха го представи за нещо, което наричаше справедлива прилика между крале. Все едно колко разум имаше в тази идея — на вдовиците така или иначе им допадаше да попътуват няколко дни насаме с Рикиса. Все пак крал Ерик остана много доволен, като научи от майка си какво грандиозно посрещане беше устроено за датчанката с най-личните конници в страната.
Докато мъжете се стараеха да стегнат конниците, които трябваше да посрещнат Рикиса, вдовиците изцяло се бяха посветили на бялата кобила, избрана от Сесилия Роса за бъдещата кралица. Нали никой не знаеше доколко стабилно датските девойки седяха на седлото, може би бе по-важно да изберат една скромна кобила, отколкото някой неповторимо красив жребец. Освен това нямаше съмнение, че облеклото на Рикиса не би й позволило да язди със стремена от двете страни — Ингрид Улва бе предсказала бяла рокля, везана със златни конци — ето защо сарацинската сарачница във Форшвик изработи едно особено красиво дамско седло, украсено със сребро и злато. Стремената, юздите и поводите декорираха по същия начин, на начелника за кобилата закрепиха едно голямо черно перо от чужда страна, а под него — пищен кръг от червени скъпоценни камъни с бели в средата, каквито бяха кралските цветове на девойката.
Изработиха едно красиво дамско седло и за вдовстващата кралица Сесилия Бланка. Сесилия Роса и Улвхилде щяха да яздят с обичайните си седла, защото и двете смятаха да носят одеждите, които на Сесилия Роса беше хрумнало да ушие преди много години. Те наподобяваха панталони, но въпреки това изглеждаха като дамска рокля и позволяваха да се язди със стремена от двете страни.
За Биргер това бяха дни на бездействие. Дрехите и въоръжението го очакваха приготвени още от коронацията в Линшьопинг, а при сегашното положение във Форшвик с близо осемдесет гости, всякакви занятия с младежи и момчета бяха оставени настрана. Въпреки това една толкова голяма група млади и стари възпитаници на Форшвик събрани на едно място трудно можеха да се държат далеч от старите си места за упражнения и скоро бойните игри бяха в разгара си.
В други стопанства и замъци в страната подобни игри започнаха да се провеждат едва по-късно и в повечето случаи протичаха мирно. Мъжете се състезаваха да яздят с копия срещу окачени мишени или да уцелят щита на Черния Петър, без да ги удари неговата въртяща се палка, или пък яздеха и цепеха ябълки с меч. С подобни неща не би се гордял боец от Форшвик.