Най-трудната игра беше турнир — копие срещу копие: три пъти яздеха мъж срещу мъж с намерението да съборят другия на земята с умел удар в гърдите или щита му. Не станеше ли от три опита, продължаваха, докато един победи два пъти. Разбира се, не използваха подострени бойни върхове за копията, а затъпени, което обаче не правеше играта по-малко опасна.
Рицарят Сигурд и брат му Одвар, който се разпореждаше във Форшвик по всички военни въпроси, отначало се притесниха от всичките болезнени викове на турнира. После обаче преброиха мъжете и установиха, че можеха да си позволят да загубят всеки десети от тях за по-кратък или по-продължителен покой в леглото преди пътуването до Льодьосе; приблизително това трябваше да очакват. Удобни постели и добро обгрижване също имаше повече от достатъчно за тези, които останаха на легло, когато другите заминаха. Все пак рицарят Сигурд нареди да не участва в турнира никой младеж, още незавършил обучението си във Форшвик и не получил собствени копие и меч, нито пък момчетата, ненавършили седемнайсет години.
Така Биргер спадаше към най-младите, но въпреки това силно се надяваше да издържи доста дълго в игрите. Когато обаче се замисли, проумя, че високомерието е грях, който често се наказва на мига, така че веднага се прекръсти и накратко помоли Божията майка за прошка, но не посмя да отиде една крачка напред и да поиска успех. Това също би било самонадеяно в настоящата му компания, където най-изтъкнати бяха петима посветени рицари.
Игрите започнаха така: всички участници с конете си се подредиха на голямото поле за упражнения, пресечено от трасетата за турнири. Рицарят Одвар зорко контролираше на входа никой от твърде младите да не успее да се промъкне с множеството и действително откри двама, на които се наложи да се настанят сред зрителите, нищо че помърмориха с наведени глави.
Когато всички вече бяха събрани на полето, оформиха голям кръг и тръгнаха да яздят, като ту заставаха точно срещу някоя от пътеките, ту отстрани. Щом изсвиреше рогът, всички трябваше да задържат конете си. Тогава на онзи, който спреше пред пътека, оставаше само да се прекръсти и да провери кой стои от другата страна. Останалите извън тях се присъединяваха към зрителите, докато отпаднеха половината от участниците в първите двубои. После отново тръгваха в кръг в очакване на сигнала.
Първия път като изсвириха, Биргер се оказа извън пътеките за дуел и спокойно се настани сред зрителите. Втория път се случи пред една от най-страничните и щом погледна към другия край с разтуптяно сърце, откри противник на своята възраст.
Нов сигнал с рог и те се втурнаха един срещу друг с насочени копия. Биргер лесно спечели първата атака, а с малко усилие — и втората, и така за трети път се присъедини към онези, които отново щяха да яздят в кръг, докато победените бяха принудени да застанат сред зрителите или да се затътрят към постелите за ранени, а в най-лошия случай — да ги отнесат до там. Все повече работа се отваряше на вещите лечителки във Форшвик, повечето от които бяха чужденки.
При третия тур Биргер отново остана извън пътеките, когато спря коня си, и се оттегли сред зрителите. Той пресметна, че след този тур само половината от конниците ще са останали в играта. Ако извадеше късмет със следващия си противник, скоро щеше да е сред последните.
Нямаше кой знае какъв късмет. Следващия път, когато спря при дадения сигнал, се намираше пред една от средните пътеки, погледна припряно към другия край, пое си дълбоко въздух и се прекръсти. Там стоеше рицарят Бенгт.
Добре все пак, че никой не можеше да види физиономията му в този момент, помисли си Биргер. За тази игра всички си бяха сложили новите шлемове, които покриваха цялото лице и имаха само един тесен кръстовиден отвор, през който да гледат. Ето как никой не забеляза колко е пребледнял.
Биргер издържа първата атака, въпреки че му излезе дъхът при удара, който отби щита му и го блъсна в гърдите. Ако бойно копие го беше улучило по този начин, смъртта нямаше да му се размине. Той обаче не падна и смело се обърна за нов сблъсък.
Вторият път бе пометен от седлото като ръкавица — рицарят Бенгт го уцели по начина, който всички във Форшвик бяха научили. Наричаха го замахът на Арн — с широката страна на копието. При падането не се удари силно и веднага побърза да се качи на седлото. Останалите, които яздеха по същото време, вече се бяха присъединили към зрителите като победители или победени. Сега всички погледи бяха приковани върху двамата. Те щяха да се спуснат един срещу друг още веднъж и всички знаеха кой щеше да спечели, макар да се надяваха младият Биргер да не се нарани лошо.