Йоханес с нескрита гордост намекна, че е бил повече от добър помощник на баща си, майстор Яков Вахтиян, в изработването на това подобрение. Тогава обаче дойде и неговият ред приятелите му да му се надсмеят и да го потупат подигравателно по гърба, но Йоханес не изпадна в униние, а се затътриха към работилницата за триони, за да им покаже още едно нововъведение.
Там не течеше никаква работа, но Йоханес затърча наоколо като побесняла катерица, показваше и обясняваше. В центъра на залата имаше голяма каменна плоча, безупречно загладена като водна повърхност в тиха лятна нощ. Над нея на яки дънери и корабни въжета висеше същият камък. Йоханес разказа колко е сложно такава каменна повърхност да се изглади напълно, но как добре се възнаграждават усилията. Винаги е било трудно да се коват съвсем равни кръгли стоманени остриета, а още по-трудно — да ги калят, без всичко да се огъне. Изкривяха ли се дори съвсем леко, скоро се чупеха в дънерите, особено ако са дъбови. Тук обаче с помощта на плоските тежки каменни блокове успяваха да изгладят напълно стоманените остриета, след като ги затоплят до подходящата температура — все още нажежени до червено, но вече започнали да потъмняват.
Биргер слабо се интересуваше от подобни новости, но осъзнаваше, че това са важни подобрения. Даде най-доброто от себе си да не нарани своя приятел Йоханес с краткотрайно търпение и услужливо го последва в стъкларската работилница и бакърджийницата, за да научи за още нововъведения. После обаче и Ибен Арду, и Матеус Маркусян се поотегчиха, затова всички единодушно, но по различни причини, приеха предложението им да вземат лъкове и стрели — сега може би лесно щяха да им разрешат.
На млади мъже като Матеус, които вече завършваха училището за воини, и още повече на instructores като Биргер, им беше позволено да заемат каквито и да било оръжия от богато зареденото хранилище на Форшвик. За другите това беше по-трудно, а отговорните пазачи ставаха раздразнителни, ако им се наложеше да търпят врънкането на хора, които не боравят с оръжие.
На стрелбището нямаше никого, затова на Биргер и Матеус не се налагаше да внимават да не покажат някой лош изстрел. Нямаше нужда да се състезават помежду си — и двамата знаеха, че Биргер имаше пълно превъзходство. Още от малък много му натякваха за стрелбата с лък, тъй като и баща му, и дядо му бяха най-добри в кралството.
Известно време постреляха по-скоро на игра, а на Биргер и Матеус скоро им стана много по-интересно да поправят малките грешки на приятелите си, отколкото да стрелят самите те. Решиха да се отправят на лов веднага щом им се удаде случай. Йоханес и Ибен Арду можеха да лежат скрити в засада, а Матеус и Биргер — да пъдят дивеча на кон и с малко късмет — да стрелят от седлото.
Поговориха разпалено за предстоящия лов, но нещо друго витаеше във въздуха и Биргер скоро го усети. Ибен Арду пръв от приятелите попита за коронацията в Линшьопинг. Биргер разбра по внезапно напрегнатото внимание, че това бе нещо, което всички изгаряха от желание да чуят. Като приятели от детството, те сякаш не искаха да признаят, че някои неща ги отличаваха, и все пак другите не можеха да се преструват кой знае колко дълго. Биргер единствен от тях четиримата можеше да присъства на кралска коронация. Разбира се, Матеус се надяваше един ден да бъде посветен в рицарство и тогава въпросът щеше да се уреди и за него, въпреки че той смяташе за безкрайно по-важно да стане рицар, не толкова кралски гост.
Сега Биргер прозря: беше си внушил, че никой от тях няма да попита. Но ето, въпросът бе поставен между приятели и единственият правилен изход беше да отговори. Все пак реши да не представя събитието като толкова забележително. Биргер взе една стрела от най-близкия колчан, позаглади земята с крак и започна да рисува шествието за коронацията в Линшьопинг с върха на стрелата.
Начело яздеха четиридесет Фолкунги и четиридесет мъже от Ериковия род. Той показа това с една дебела черта и една по-тънка и вълнообразна. Така трябваше да се подредят. Но това сякаш не се бе понравило на крал Ерик. Фолкунгите, всички от които бяха от Форшвик, изглеждаха толкова по-силни и по-добре въоръжени от другите, че кралството му сякаш куца на един по-силен и един по-слаб крак. Когато кралят видял това на двора пред замъка, веднага определил да яздят по двойки — първо двама от неговия род, после двама Фолкунги и така поред в четиридесет редици.
Биргер заглади дебелата и тънката линия и на мястото им начерта множество къси. Редуваше по-отчетливи и по-слаби, за да покаже как е изглеждало началото на шествието.