След конниците — продължи разказа си, онагледявайки го по земята с острието на стрелата — вървяха двама знаменосци — Карл Глухия от Фолкунгите и, ако си спомняше правилно, някой си Холмгейр от рода на Ерик. Следваше ги голяма група пажове в черни дрехи, които служеха на краля във всякакви дела, а след тях — съдии и вождове от Свеаланд в дебели кожени палта, със завити крака, въпреки че беше късно лято и горещо време. Той повтори думите "вождове от Свеаланд" и "завити крака" все едно имитираше говора им и същевременно направи няколко наперени широки крачки с изпъчен корем и един пръст под носа, за да покаже мустаци, но веднага спря — стори му се, че приятелите му се забавляват пресилено много на една така невинна шега.
После някак смутено и с припрени движения по земята побърза да опише дрехите за коронацията, двамата младежи, които носеха скиптрите, как някой носеше короната точно пред краля и двамата подли епископи, само дето не беше видял много от всички тези неща.
На това място прекъсна разказа си. Изглеждаше така, сякаш му се искаше да продължат със стрелбата, защото не можеше да добави нищо съществено.
— Но къде вървеше ти, Биргер? — попита Матеус разпалено.
Биргер спря да дърпа лъка си и въздъхна. Този въпрос беше прекалено кратък и ясен, за да успее да го избегне.
— Аз вървях до един разбойник от Ериковия род на име Кнут Холмгейрсон. Беше дълъг като кол за връзване на хмел — каза той, сякаш това беше всичко, което е мислел да разкаже. Само че прочете в очите на останалите, че нямаше да се задоволят с толкова и продължи неохотно. — Кнут Холмгейрсон носеше един от скиптрите за коронацията с християнски кръст на върха, а аз носех другия — с орел с разперени крила, и няма кой знае какво за разказване, освен че юнкер Кнут отначало създаваше неприятности — не искаше да върви до мен.
Тогава приятелите му един през друг го заразпитваха и за скиптрите, и що за юнкер е бил този, та се е чувствал толкова знатен, и какво ли е отвърнал, за да се защити от подобна невъзпитана и надменна забележка. Точно както се надяваше Биргер, въпросите се сипеха по няколко наведнъж. Така можеше да избира на кой иска да отговори и не се налагаше да се показва важен, задето е носил кралския скиптър.
— Бащата на Кнут Холмгейрсон, Холмгейр, е внук на крал свети Ерик — отговори със сериозен глас. — Нали такъв е и крал Ерик Кнутсон, но ако той не се сдобие с наследник от госпожица Рикиса, може би ще видим претендент за престола в лицето на този Кнут, който вървеше до мен. Затова се правеше на важен, но сглупи да се оплаче на краля и той го смъмри.
— Как го смъмри кралят? — попита Ибен Арду, пресметливо насочен от начина на Биргер да разказва няколко неща едновременно, оставяйки това, което най-много му се иска да разкаже, за последно.
— Юнкер Кнут се оплака на краля, че не намира за правилно да върви до някакъв си фолкунгски фукльо, наметнал по-скъп плащ от него — засмя се Биргер. — Но въпреки че това все пак е вярно, далеч не то е забележителното в този плащ, защото е принадлежал на Арн Магнусон, има три червени тамплиерски кръста, които се виждат отдалеч, стига да не си сляп. Ето така юнкер Кнут си прехапа езика, без сам да разбира точно как и колко малко правеше впечатление на своя крал.
— И какво каза кралят? — попита Йоханес благоговейно, изпреварвайки само с миг останалите.
— Скастри родственика си, че самият той, кралят, добре познава този фукльо, и че тъкмо него, а не някой друг предстои да коронясат — смънка Биргер набързо, сякаш изобщо не бе описал едно убийство с думи. — И вече наистина няма какво толкова да разкажа, освен че лицето на юнкер Кнут бе помръкнало, когато вървяхме в шествието, и по едно време ми изсъска, че ще ме пребие при първия удобен случай. А ако се чудите какво му отговорих тогава, казах му, че винаги можем да пробваме един двубой на коне, нали вече отблизо съм видял жалките пъзльовци от рода му. Е, това последното може и да не съм го казал.
Биргер отново сложи стрелата на лъка и го опъна сякаш нямаше какво повече да разкаже, и преди да избере отговора си спокойно изчака всички противоречиви въпроси, с които останалите нетърпеливо го заливаха.
— Останалото не е нищо особено и лесно може да го видите пред вас — каза той докато протакаше прицелването си. — Ако си представите една необикновено дълга литургия и я удвоите. Освен това бе горещ летен ден и хората бяха натъпкани като пъстърви в бъчва със сол. А после — обичайната почерпка с бира и свинско.