Той пусна стрелата и със задоволство видя как тя улучи почти в средата най-вътрешния кръг.
Посрещачите на булката потеглиха от Форшвик рано, зората се червенееше и обещаваше хубаво време за път. В едната редица яздеха четиридесет конника в пълно бойно снаряжение, четиридесет имаше и в другата, а най-отпред между тях пътуваха четирите вдовици. Следваха ги младежи от Форшвик с товарни коне и още няколко оседлани — за датски придружители, ако и такива слязат на сушата. Нямаха нужда от особено много храна и бира, защото Сесилия Роса старателно беше пресметнала как и докъде щяха да пътуват всеки ден, така че винаги да ги очаква покрив над главата и християнска вечеря.
Начело пред вдовиците яздеше рицарят Бенгт с герба на Форшвик, който се състоеше от четири еднакво големи полета. Горе вляво се виждаше фолкунгският лъв, а родовият символ на Сесилия Роса с посребрената линия на черен фон — долу вдясно. Останалите две полета съдържаха трите червени тамплиерски кръста върху бял плат и червената роза на Форшвик на черен — нея Сесилия Роса беше приела за свой собствен символ.
Пред четирите вдовици яздеше по един знаменосец с техните гербове — черния грифон върху червен плат на Улвхилде Емундсдотер и Ингрид Улва, трите Ерикови корони пред Сесилия Бланка, която носеше кралската си корона върху черния вдовишки воал, и накрая — черния щит със сребърната линия на Подсетен, само че и с червената роза пред Сесилия Роса.
Навярно много пъти в страната бяха виждали и по-голяма свита посрещачи на булка, но никога по-респектираща. Слънцето изгря и заблестя по излъсканите върхове на копията, по цялото сребро на ризниците и по гладката стомана на скоро лъснатите брони. Тази свита се виждаше отдалеч и веднага щом наближиха първото село, ги пресрещнаха обезпокоени тромави рицари, за да разузнаят дали не е надвиснала смъртна опасност, но скоро се успокоиха — това бяха просто Фолкунгите на път за Льодьосе, за да посрещнат новата кралица. Същото се повтаряше във всяко село, през което минаваха. Хората притичваха да погледат великолепието им веднага щом ги напуснеше страха от смъртта.
Само преди двайсет години това беше страна, където войната беше работа на селяните и се биеха повече за чест или заради неразрешени спорове, отколкото за сребро и земя. По него време всеки селянин се сражаваше на крака, дори и да беше яздил до мястото на битката.
Един ден обаче в Западна Готаланд се завърна рицар тамплиер заедно с няколко воини от Светите земи, а с тях дойдоха и ветровете на промяната. Училище за бъдещите воини стана Форшвик; синовете на първите ученици сега бяха получили своите форшвикски мечове и копия като знак, че десетте години на обучение са приключили. После и техните синове щяха да започнат образованието си там, ако не попаднеха при рицаря Бенгт в Имсеборг, рицаря Сюне в Елярос или в замъка Гум, който също принадлежеше на Фолкунгите.
Повече от половината от мъжете, които сега отиваха да посрещнат булката, бяха участвали при победата над самия датски крал Валдемар Победителя. Задаващите се сега осемдесет конници от Форшвик в пълно бойно снаряжение съставяха сила, равна на цяло селско войнство от няколко хиляди мъже.
Това, което хората виждаха, беше новата мощ в кралството.
И още как! Тази гледка трябваше да изплаши и всеки похитител на булки. Подобни отвличания бяха обичайни. Крадяха чужди годеници или защото ги желаеха в собственото си легло, или пък целяха да ги продадат на добра цена обратно на мъжете им, но в този случай недокоснати както са си били.
Сестрата на датския крал със сигурност струваше теглото си в злато за крал Ерик. Само дето ако похитители на булки се блазнеха при подобна мисъл, бляскавата свита в сребристо и синьо би ги ужасила повече от Божиите мълнии.
Четирите вдовици с удоволствие пътуваха начело на свитата. Нямаше защо да бързат, а имаха и късмет с времето. Ингрид Улва беше убедена, че хубавото време ще се задържи, защото на следващия ден предстоеше литургията за Петровден. Дъжд на този празник означаваше валежи цяла седмица. Но при хубаво време нямаше значение — каквото беше на този ден, такова щеше да си остане.
Четирите вдовици си имаха доста причини да бъдат в най-добро настроение. Изглежда дългата борба за престола беше приключила и това радваше Ингрид Улва и Улвхилде точно колкото и другите две, нищо че принадлежаха към Сверкеровия род и яздеха зад черния грифон. Ако бяха мъже, разсъждаваше Ингрид Улва, може би краят на спора би ги огорчил, най-вече защото те самите губеха. Така си беше. Краят дойде с ясно сключения мир между краля на Дания и крал Ерик, когото първият на два пъти напразно се беше опитал да свали от престола с помощта на приятелите си Сверкери. Рикиса скоро щеше да роди деца, а рано или късно — син. Даже най-добре двама, защото животът понякога може да бъде несправедливо кратък както за знатния, така и за обикновения човек.