Но краят на споровете, разсъждаваше Ингрид Улва, слагаше начало и на мира, а това означаваше, че жътвите щяха да станат обилни както по времето на стария крал Кнут Ериксон.
Двете Сесилии, които имаха много спомени и от мир, и от война, охотно се съгласиха с нея. Веднъж, когато бяха съвсем млади, ги държаха като familiares против волята им в манастира "Божия дом" и знаеха съвсем малко за битката, която кипеше извън стените. Двете заговориха една през друга, но Сесилия Роса надделя и разказа как в последните дни на войната видели в "Божия дом" да пристигат воини. Тогава се накачили по стените с надеждата да видят сините цветове на Ерик и Фолкунгите. Но идвали конници в червено. Душите им се смразили при тази гледка. По-отблизо обаче забелязали, че всичките ездачи са по-тежко или по-леко ранени и бягат. Тогава разбрали, че тяхната страна е победила, а това чувство трудно можеше да се опише в последствие. Навярно още по-трудно бе да се говори за него, докато яздеха до две дъщери на Сверкеровия род.
И все пак, победата на кървавите полета отвъд Биелбо донесе дългогодишен мир. Никъде по небето не можеха да предугадят черните облаци. Никъде в най-затънтените кътчета на разума си не можеха да предусетят опасността от нова война. И въпреки това тя дойде.
Войната е като дъжда, заключи Сесилия Бланка някак огорчена. Идва и си отива. След слънцето идва дъжд и тогава хората сякаш забравят, че слънцето и сушата винаги се връщат.
Сесилия Роса си позволи да се пошегува с вдовстващата кралица за тази мрачна мъдрост. Нали бяха приятелки от младежките си години и винаги бяха говорили без заобикалки помежду си — и преди, и след като едната от двете стана кралица. Дъждът, смяташе Сесилия Роса, все пак е водата на живота, този, който дава добра жътва. Войната обаче, добрата вдовстваща кралица май все пак трябваше да се съгласи, е пълната му противоположност.
Всички добре се посмяха на този словесен капан, който едната Сесилия бе заложила на другата, и отведнъж доброто им настроение се завърна.
Първия ден пътуваха до крепостта Лена, а втория — до Йелаквист, близо до Скара. На третия ден стигнаха пристанището и кулата на Льодьосе, както беше предвидено.
Ветровете се случиха благоприятни, а времето — сухо — точно както Петровден бе обещал. Ето защо двата датски кораба под червено-белия флаг на краля пристигнаха на пристанището Льодьосе в уреченото време.
Около пристанището с кулата и дървените стени на пазара беше пусто и хората на крал Валдемар се заоглеждаха учудено към брега, без да забележат многобройна тълпа или пък знамена, които биха показали, че очакват пристигането на кралска сестра. Първата мисъл на мъжете от корабите беше, че шведските пътници са се забавили — винаги можеше да се случи, дори и при най-важните дела.
Изведнъж дочуха тътена от приближаващи се копита. Дълга офанзивна линия ездачи с наполовина свалени копия препускаха бързо, сякаш смятаха да нападнат кораба още в реката. Знатните датски придворни и моряците онемяха при тази гледка.
Последвалата случка обаче се оказа още по-необяснима. Ездачите в дългата права редица бързо се разпределиха в четири еднакви групи, които по зададен сигнал с рог се спуснаха напречно към корабите и по този начин — една към друга. Отначало това изглеждаше като пълна лудост и нещо, което щеше да завърши в голям безпорядък. Първата група обаче се размина с втората само на няколко копия разстояние и след това бе заобиколена изотзад само на един лакът. По същия начин яздеха и останалите две групи. Ново изсвирване на рога и всички ездачи едновременно обърнаха конете си и отново се насочиха едни към други. Сякаш с бясна скорост оформяха към брега голяма плетеница от тропащи коне и святкаща стомана. Ако по същия начин се бяха приближили до вражески строй, щяха да всеят еднакво количество смут и страх у противника.
При трети сигнал конниците се пренаредиха в две редици, така че от брега навътре стояха точно един срещу друг с копия, насочени надолу към земята. Всичко се случи за няколко мига. Това беше ненадмината езда.
След като двете редици постояха така за кратко, рогът прозвуча още веднъж и между конниците в лек галоп се зададоха четирима знаменосци с развени знамена, които сега вдигнаха копията си за поздрав. Те забиха флаговете си в земята с рязък тласък и бързо се върнаха обратно. След това известно време не се случи нищо, само вятърът плющеше в две червени, едно синьо и едно зелено знаме.