При други обстоятелства самата Сесилия Роса би се погрижила и двамата да получат поне по едно голямо стопанство. Не беше го направила, въпреки сандъците с пари на Форшвик. С всеки изминал ден, с всеки кораб и всеки товар богатствата им от злато и сребро се увеличаваха. Тя обаче смяташе, че за честта на един млад мъж със сигурност беше по-престижно да получи имот от краля, отколкото от богатата си господарка.
Така Сесилия Роса щеше да избегне и неудобството да даде щедра зестра на мъж, който не можеше да си позволи достоен подарък сутринта след първата брачна нощ. Подобен въпрос далеч не беше маловажен сред всичките тези горди воини от Форшвик.
Независимо от това как щяха да потръгнат нещата между Алде и Сигурд, Сесилия Роса възможно най-скоро щеше да реши този дребен паричен проблем.
Може би тръпката между Алде и Сигурд беше само временна, а може би дори изобщо не беше и тръпка. Независимо от това бе крайно време да уреди със скромно богатство и Сигурд, и Одвар. Що се отнася до Алде, тя беше една от най-желаните девойки в кралството, като се има предвид чия дъщеря бе и с оглед на зестрата, която щяха да вземат от обилните запаси във Форшвик. Действително нямаше да липсват кандидати за ръката й сега, когато се завръщаше към живота.
Сесилия Роса и обичният й Арн обаче бяха обещали на себе си и на дъщеря си, че никога нямаше да я омъжат против собствената й воля заради имоти и подаръци, нито пък заради родов герб и домогване до власт. Нейните родители бяха бранили любовта си, заставайки против волята на всички роднини и с цената на двайсет години изкупление. Ето защо никога нямаше да принудят Алде да отиде в брачно ложе против волята й, тя щеше да избере мъжа си свободно, както намереше за добре: знатен или обикновен, Фолкунг или просто освободен роб, и това поради една-единствена причина и с едно-единствено убеждение — че любовта е по-голяма от всичко.
Във Форшвик сякаш посрещаха млада кралица, когато Алде се завърна вкъщи заедно с рицаря Сигурд. Всички я обичаха заради светлия характер, който винаги бе имала преди смъртта на баща си. Също така тя спадаше към тези, от чието бъдеще Форшвик зависеше най-много, защото освен майка й само тя разбираше как се водят сметки. И най-незначителният слуга в кухнята осъзнаваше, че счетоводните книги бяха като глава за Форшвик: там се решаваше всичко, което произвеждаха или изнасяха, както и всички плащания.
Премина на кон по двата моста, украсени с рози и листа. Всички от Форшвик я очакваха в дълги редици от последния мост чак до двора, понеже задъхани млади конници навреме бяха предупредили за пристигането й.
Беше времето между празниците на свети Лаврентий (това означаваше, че сенокосът трябваше да е приключил в Западна Готаланд) и свети Брюнулф (когато беше разгарът на жътвата). В други стопанства това щяха да бъдат напрегнати дни, малко подходящи за пиршества. Само че във Форшвик от години насам изобщо не се занимаваха със земеделие. Само едната десета, взимана от всеки желаещ да смели брашно, беше повече от достатъчна за всичкия хляб, който печаха там. Един селянин идваше с десет бъчви ръж. Веднага след това натоварваха лодката му с вече смляно брашно — същото количество като зърното, което беше донесъл, само че трябваше да остави една десета в замяна.
Сено косяха и във Форшвик, защото фуражът за зимата заемаше твърде много място на корабите. Да се купи обаче беше лесно, ако се направеше навреме, а Сесилия Роса се грижеше винаги да става така.
Ето защо моментът беше подходящ отново да посрещнат Алде в дома й, където й беше мястото.
Биргер стоеше до Сесилия Роса и беше вторият, който поздрави Алде, щом тя се освободи от дългата, щастлива и изпълнена със сълзи прегръдка на майка си. Алде го гушна като брата, който винаги е бил за нея, още откакто като малки ходеха да учат при покойния брат Гилберт. Тя го целуна по челото и с кратки викове на радост се хвърли по-нататък в един дълъг танц от прегръдки, смях и сълзи.