Биргер гледаше след нея онемял. Годината на покаяние я беше променила по доста явен начин. В талията — отслабнала като върба, но в същото време гърдите й под дългата рокля бяха станали по-големи или по-видими, или и двете.
Ясно почувства всичко това, когато я обгърна с ръце и тя се притисна към него, за да го целуне сестрински по челото. Нещо чудновато го жегна отвътре и в паметта му изплува като заклинание, че тя му беше леля, нищо че бяха на една и съща възраст.
Алде вървеше от обятия в обятия или от дете на дете — вдигаше ги нависоко и им се радваше. Прегръщаше всички — от намръщения стъкларски чирак или ловец до учтиво кланящия се сарацински медникар, който не би си и мечтал да я прегърне, нито да я докосне като дъщеря или съпруга. А през това време всички от Форшвик останаха на големия двор, та дори огънят в ковачниците спадна, а печеното месо загоря. Щом поздрави всички, които общо трябва да бяха над сто на брой, както се смееше и махаше, тя се втурна към къщата на майка си, за да смени простите си шаячни дрехи от Рисеберя с нещо по-подходящо за приветствената бира във Форшвик.
В мига, в който тя се изгуби от поглед, всички се разтичаха като полудели: и воини, и мелничари, и помощници в кухнята. Веднага се втурнаха всеки в своята посока, за да се подготвят за празника по най-подобаващия начин. Скоро апетитни аромати се разнесоха от готварниците и сарацинските скари с дървени въглища.
Повечето къщи във Форшвик бяха малки и нагъсто подредени в две редици с улица помежду им, но тук нямаше тор и нечистотии както в градовете, нито пък ровещи прасета. Тях ги държаха настрана, понеже много хора тук не понасяха тези животни.
Повечето ковачници и останалите работилници бяха разположени при мостовете и бързеите. Освен това Форшвик имаше църква и обор, които бяха най-големите постройки, както и три главни къщи. Сесилия Роса изпитваше известни затруднения с избора на къща, където да се състои празненството за посрещането. В рицарската зала имаше най-много място, само че правилата за достъп до нея трудно щяха да позволят да покани кого да е. Откак построиха тази сграда, там имаха право да влизат само посветени рицари, служители във Форшвик, глави на родове, кралски гости и шепа хора, към които Арн Магнусон бе особено благосклонен. Тя беше като свещена земя за повечето мъже във Форшвик, и въпреки че Сесилия Роса можеше да упражнява грубо правото си като единствен собственик на Форшвик да заповядва както й е угодно, тя намираше за най-разумно да не се възползва от него докрай, що се отнася до рицарската зала.
Старата главна къща беше неподходяща по по-прости причини. Беше се превърнала в жилище за много от предишните роби с разрешението да вечерят там всеки ден. Това позволяваше много хора да се хранят и да пият едновременно в нея. Само дето имаше голяма разлика между кратките и трезви вечери на забързаните ковачи и обучаващи се конници, и угощенията до късно, след изгрев-слънце, сред все по-силни ревове и все повече повръщане. Би било жестоко спрямо всички освободени роби, които спяха там, още повече пък спрямо децата им. Оставаше само онази къща, която всички във Форшвик имаха навика да наричат Светата земя, половината безобидно, на шега, другата половина от почит.
Това беше къщата на неженените сарацини, където езичниците отслужваха своите си служби и празнуваха жътвата в най-неочаквани моменти. Сега там живееха малко мъже, тъй като всеки друговерец, който си вземеше собствена жена, веднага пожелаваше да има и собствена къща, която се прибавяше към едната от двете редици на градската улица. Дотук изглеждаше лесно да се определи, че приветственото тържество щеше да се състои в Светата земя.
И все пак не беше толкова просто. Друговерците имаха по-особени навици, що се отнася до храната, а и не пиеха нито вино, нито бира. Освен това тяхната къща беше най-чистата и най-изкусно украсената, всички подове бяха покрити с разкошни килими в червено и черно. Трудно можеше да си представи повръщащи християни там вътре.
От друга страна, езичниците имаха течаща вода откъм преддверието, също както и в къщата на Сесилия Роса. Едно поточе бе въведено в дълга отворена тръба навътре под вратата и излизаше от другата страна на къщата, така че водата да пада във Ветерн. Дали можеха да накарат християните да повръщат там?
Най-напред тя говори с Гюре, полубрат на Арн. В нейно отсъствие той се разпореждаше във Форшвик по въпросите, които не засягаха войната. И от него се страхуваха всички — както заповядаше, така обикновено ставаше. Той обеща на Сесилия Роса да изхвърля навън всеки, който започне да повръща, ако не го прави в тръбата, както е наредено.