Когато Сесилия Роса намери за подходящо да се оттегли, тя взе със себе си и дъщеря си, на която никак не й се тръгваше, та се наложи майка й нежно да я отскубне от рицаря Сигурд.
Гюре обеща да остане цялата нощ и със здрава ръка да озаптява овреме всякакви прояви на пиянство и неприличие.
Поканиха юнкер Биргер да гостува на краля в Нес и на Сесилия Роса й се стори подходящо да му прави компания, тъй като имаше да урежда дела с крал Ерик. Корабът, който щеше да пренесе Биргер и Сесилия Роса през Ветерн, преди да заобиколят през Улвоса, се наричаше "Жребците". На Биргер му се видя още по-странно, че моряците долу на големия кей си размениха погледи и взеха да се кръстят, щом заведе любимия си кон Ибрахим в едно от трите отделения за коне на кораба. Поглеждайки обезпокоено към Ибрахим, мъжете на борда попитаха дали щяха да дойдат още коне за това пътуване, и когато Биргер кимна и обясни, че смята да вземе още два, те направо се отчаяха от тревога и го заразпитваха за останалите коне. Биргер, който не можеше да разбере смущението им, тъй като всеки божи ден превозваха през Ветерн коне и добитък, си каза истината — другите два коня, които предстоеше да вземе, бяха бременна кобила и скопен жребец. Те щяха да му служат за товарни животни. Тогава моряците си отдъхнаха, засмяха се и услужливо му помогнаха да настани Ибрахим в едно от трите отделения.
Докато се връщаше със скопения кон и добродушната кобила Ум Аназа, Биргер продължаваше да се чуди какво бе събудило такава тревога у моряците. Попита ги направо и получи ясен отговор, допълнен от обяснението защо този кораб се наричаше точно "Жребците», когато останалите носеха имена като "Лебедът" или "Големият потапник".
Преди няколко години в бързеите Му дошъл мъж с три коня, които искал да превозят до Форшвик. Подобно желание не било никак необичайно и му разрешили сам да ги заведе до предвидените отделения, които по него време не били построени стабилно както сега. Щом излезли в езерото обаче, се оказало, че глупакът сложил разгонена кобила между два жребеца. Първо в отделенията за добитък настанала страшна дандания от пронизително цвилене и буйни удари на копита. Скоро и трите животни се освободили, при което два пощръклели коня с набъбнали членове се втурнали ту да гонят кобилата по палубата, ту да се борят помежду си с хапане и ритници. Щом кобилата най-сетне намерила това внимание за твърде разгорещено, скочила във водата и заплувала към брега, положението скоро се успокоило. Тогава обаче повечето стока на кораба вече била потрошена, а много мъже — лошо ранени. За малко целият кораб не потънал. Ето защо сега се наричаше "Жребците" и моряците на борда бяха чувствителни към превозването на кобили и жребци едновременно. Биргер ги увери през смях, че няма подобна опасност, тъй като кобилата е бременна, а и майка на жребеца, другият пък е скопен. Между другото, никой от Форшвик не би измислил нещо толкова нелепо — да сложи разгонена кобила между два жребеца.
Пътуването до Му премина приятно и спокойно, а откъм отделенията за коне не се чу и най-малкото вълнение. През повечето време Сесилия Роса стоеше сама и замислена при парапета на борда и гледаше езерото напред под силното, ясно есенно слънце. Имаше си причини да заобиколи през Улвоса, тъй като я мъчеха безпокойства, които трябваше да обсъди с Ингрид Улва, майката на Биргер. Той пък на свой ред беше седнал на раздумка с няколко чирака на кораба, които го слушаха с благоговение. По жестовете му от далеч се познаваше какво разказва — всички воини от Форшвик бяха молени за това при срещите им с младежи отвън.
Два дни останаха в Улвоса и почти през цялото време Сесилия Роса и Ингрид Улва седяха сами, далеч от чужди уши.
Краткия престой в стопанството Биргер прекара най-вече с братята си на lectionis при монасите от Линшьопинг и Шенинге, повече от приличие и за да угоди на майка си. Единствен най-големият му брат Ескил приемаше това преподаване с голяма сериозност. Беше решил да стане лагман, въпреки че нямаше наследствено право. Той смяташе, че без това право трябва да се отличава с толкова повече богати знания, че да тежат повече. Ескил не беше много по шегите и закачките, мръщеше се на братята си, когато искаха да убият времето с някоя пакост.
Карл, който бе най-вярващият от петимата, вече беше получил обещание от майка им, че ще стане епископ — първо в Линшьопинг, после за предпочитане архиепископ. Той не говореше много като Ескил и Биргер, но често затваряше очи по някакъв благочестив начин. Най-скромният обаче беше Елоф, на когото все се случваше по-големите му братя да го закачат и бият.