Бенгт беше този, с когото Биргер се погаждаше най-добре. И двамата ги влечаха пакостите и възраженията; затова измъчваха духовниците и сериозния Ескил с нелепи въпроси на теологични теми или като се подиграваха със законите на страната, което най-много дразнеше съвестния Ескил. Бенгт и Биргер бяха единодушни, че законът се определя от меча и щита, може би в дома на епископа, но в най-лошия случай на тинг сред свободни мъже. И двамата бяха способни да докарат духовниците до отчаяние, а Ескил да вбесят с мнението си, че това са само шутовски номера за пред хората, съвсем малко по-стойностни от представленията на жонгльори и свирачи по панаирите. А така или иначе последните доставяха много по-голямо удоволствие на народа, отколкото лагманите, които мамеха хората с думите, че държава се гради със закони, и други подобни глупости.
И на двамата им стана по-леко, щом най-сетне се разделиха и Ескил бе оставен на мира на lectionis, а Биргер се отправи към кралския Нес с препасан боен меч и още един за учение в багажа си.
Той яздеше начело със знамето на Улвоса, тъй като Ингрид Улва също бе решила да ги придружи до Нес, за да подновят съвещанията и разговорите с двете Сесилии и младата кралица. Биргер доста се гордееше с това, а и имаше десет от стражите на Улвоса под свое командване.
При бързеите Му, откъдето щяха да вземат кралския кораб до Висинг, се събраха с Улвхилде Емундсдотер, дошла от стопанството си Улвсхейм с десет мъже за охрана. Явно беше, че трите вдовици имаха важни дела в кралския Нес, но не си струваше да ги питат какво възнамеряваха да правят — нито Биргер, нито пък някой друг.
Когато кралският кораб дойде да ги вземе, изпратиха всички стражи обратно вкъщи. На остров Висинг цареше кралски мир и знатните гости винаги бяха посрещани от рицари в пълно снаряжение.
В Нес имаше малко гости, защото последната жътва за годината все още беше близо. По това време повечето мъже, достойни да гостуват на краля, черпеха с бира вкъщи или посещаваха съседи и роднини по същия повод. Ето защо вечерите в голямата зала на замъка бяха самотни и там ехтеше на празно, но бяха също така приятни — всички идваха да се хранят с обикновени дрехи, а кралското семейство — без короните и най-скъпите си плащове. Кралят сподели, че харесва това време на годината, когато човек може да се навечеря по-бързо, да си легне преди полунощ и да стане от леглото, докато още е сутрин. По този начин той и секретарят му можеха да отметнат голямо количество писарска работа, за да не нараснат камарите до невъзможност за обработване, щом Коледа наближи и вечерите станат по-изтощителни.
В очарователно спокойния ред, който сега цареше по време на хранене, не спазваха толкова стриктно и дворцовия етикет. Бяха достатъчно малко, за да може всеки да говори с всеки, а и не беше толкова важно кой до кого сядаше на масата — нещо, което на големи празненства би довело до много раздори и ядове.
Кралят обаче направи опасна грешка на втората вечер, когато младият му роднина Кнут Холмгейрсон дойде в Нес. Ерик го беше поканил с една надежда, която скоро се провали. Щом заповяда новият му гост да седне до юнкер Биргер, младежите, разбира се, веднага се подчиниха, но се погледнаха заплашително. И наистина, не след дълго двамата се сдърпаха и можеше да се стигне до край, ужасяващ за цялото кралство. Кнут Холмгейрсон, който седна до Биргер, измърмори, че явно кралят е придобил обичай да разрешава на момченца да седят на масата сред зрели мъже. Биргер отвърна, че коловете за връзване на хмел действително са дълги, но лесно се пречупват през средата.
Неизбежно едната дума предизвикваше друга. Кнут заплаши с бой, Биргер отвърна, че вече чува това за втори път, че веднъж не е нищо, два пъти са детски приказки, но трети път би означавало, че това са думи на мерзавец, който трябва да бъде безмилостно наказан.
И така репликите им следваха една след друга като в танц. Кнут попита дали има предвид него като казва мерзавец. Биргер отговори, че трябва да е така, тъй като наблизо няма никой друг. Кнут смяташе, че Биргер има късмет, задето сега седи на кралската трапеза, а Биргер отвърна, че мъж от Форшвик няма нужда да се чувства заплашен от един кльощав като кол нещастник и така нататък в реда на танца.
Щом Кнут Холмгейрсон повиши глас и всички в залата се разтревожиха, а кралят авторитетно прекъсна свадата, като попита строго дали бирата и храната му не се харесват на юнкерите, Кнут Холмгейрсон се изправи с пламнало от гняв лице и обясни, че за него е унизително да седи до някого, който не е мъж, достоен за меча си, а просто пале.