При тези думи в залата настъпи мъртвешка тишина. Едно беше двама мъже да седят и да се препират, а съвсем друго — да обидиш друг мъж пред краля и приближените му. Това можеше да завърши само по два начина, и двата неблагоприятни.
Всички погледи се извърнаха към Биргер, който бавно стана от стола и старателно изтри бирената пяна от устата си, за да спечели малко време, преди да изрече онова, което трябваше да каже, ако не искаше да си тръгне от кралския замък опозорен.
— Ваше величество — започна той с нисък и сдържан глас. — Вие чухте, а също и всички присъстващи. Кнут наруши мира на тази трапеза, накърни и честта ми. Ако е мъж, който държи на думата си, трябва да я защити с меч в ръка. Иначе, и това би било най-добре за него, остава да се извини, да възмезди обидата и да си тръгне.
Ингрид Улва, която седеше най-близо до краля, закри лицето си с ръце в отчаяние, но не каза нищо. Сесилия Роса до нея само поклати мълчаливо глава с горчива усмивка. И двете знаеха, че спорът беше стигнал твърде далеч, за да не свърши с кръв.
Кралят постоя известно време намръщил чело, а всички около масата се смълчаха в очакване на решението му.
— В нашата страна езикът твърде лесно може да причини смъртта на един мъж — започна той мрачно. — За думите, които ти, юнкер Кнут, изрече в присъствието на много свидетели, трябва да отговаряш с оръжие в ръка. Това изисква честта ти. Само че не ви поканихме заедно, младежи, за да намерите веднага причина да се хванете за гушите. Ето защо ние и никой друг ще решим как и двамата да изкупите тези думи. Определихме да използвате оръжия за учение и да се биете, докато единият се прегъне. Разбрано ли е?
Кнут веднага възрази срещу употребата на тъпи остриета, като обясни, че по този начин не би могъл да оправдае думите си. Биргер посочи, че тъй като той е обиденият, негово право е да предложи как да се води двубоят и желанието му беше да бъдат на коне. Срещу това Кнут Холмгейрсон далеч нямаше възражения, което накара краля за пръв път по време на тази кавга да поклати усмихнат глава и да вдигне ръка, за да спре глъчката, настанала в залата.
— Не, не на кон! — заповяда той. — Нямаме намерение да обясним защо забраняваме на юнкерите да се бият на кон, макар причините да са оправдани. Ще защитавате правотата си с тъпи остриета и това ще стане на двора утре преди вечеря, когато слънцето стои най-високо на небето. Така сме решили и така ще бъде!
В залата наставаха, повечето присъстващи очакваха утрешният ден да им предложи мъртъв юнкер от един от двата рода, които толкова дълго бяха спорили за кралството. Подобна гибел заплашваше да се разпространи като горски пожар и не беше нещо, за което да седят и да си приказват весело на по бира. Смъртта с право можеше да се надява на добра жътва.
Ингрид Улва и Сесилия Роса отидоха заедно при Биргер, за да го отведат към покоите си и да го вразумят. Той нямаше как да се възпротиви на желанието им, поклони се на краля и кралицата и последва майка си и баба си през залата към едно място при защитната стена, където бяха настанени.
Биргер никак не се изненада, когато двете в един глас започнаха да му се карат и никой от тримата не успяваше да каже нещо смислено в малката варосана зала. Отначало той изобщо не се защитаваше и двете вдовици се поуспокоиха, заговориха една по една и искаха от него отговори.
Първо трябваше да обори подозрението им, че той от високомерие е подмамил момчето от Ериковия род да се опозори. Това той отрече, както не беше съгласен, и че е можел да си тръгне, за да избегне разправията — щяха да последват само още по-злобни думи при следващата им среща. Скоро разговорът потръгна и изпратиха да повикат слуга, който да сложи нажежени въглени на желязната табла, да запали восъчните свещи и да им донесе вино. Прекъснаха разговора си, докато се настаняваха в тежките дъбови столове от Любек с меки възглавници от далечни страни и придърпаха маса и столчета, където да поставят виното.
След като получиха свещи, топлина и вино в стаята и подновиха разговора, се оказа, че майка му и баба му се безпокояха за съвсем различни неща.
— За първи път след раждането ти трябва да лежа цяла нощ и да редя хиляди молитви за живота ти — каза Ингрид Улва. — Юнкер Кнут е с повече от глава по-висок от теб и яростен до крайност. Как можа толкова наивно да се оставиш да те въвлече в капана? Далеч не си глупав, защо тогава го стори?
— Наистина не ми оставаше кой знае какъв избор — отговори й Биргер тихо и бавно, за да не разпали искрата на разправията отново. — Както знаете, този Кнут вървеше до мен с втория скиптър на шествието за коронацията в Линшьопинг. Още тогава ми говореше грубо и заплашително. В онзи ден можех да се преструвам, че не го чувам — беше немислимо да предизвикам сбиване в шествието. Но какво според вас трябваше да направя тази вечер, при това на кралската трапеза? На кралската трапеза! Обърнете внимание!