— Мили мой Биргер, недей да го нараняваш повече отколкото е необходимо — бързо се намеси Сесилия Роса, преди Ингрид Улва да успее отново да подхване жалбата си. — Спомни си, че той ще е претендент за престола, ако крал Ерик умре. Ако го осакатиш, ще си спечелиш враг за цял живот, ако го убиеш, ще ни преследват роднините му, жадни за кръвно отмъщение, а това е най-голямото бедствие за кралството. Обуздай гнева си, Биргер, бъди разумен и не подхождай грубо към него!
— Да, за това и аз се сетих — отговори й Биргер със същия тих тон както преди. — Разбираше го и кралят, когато ни забрани да се бием на коне, защото след удар в главата и падане от коня може да стане от лошото по-лошо. Ще направя това, което заповяда кралят, макар и не направо. Кнут ще се отърве жив от този двубой и достатъчно леко ще си получи заслуженото, за да се оправи бързо.
Ингрид Улва едва не онемя от този обрат в разговора, а това й се случваше повече от рядко. Безпокоеше се за живота на любимия от синовете си, този, за когото хранеше най-големи надежди. А скъпата й свекърва си седеше и говореше с Биргер сякаш най-важни бяха благостта и борбата за власт, а не тревогата за самия живот.
— Високомерието не е ли най-страшният от всички грехове в нощ като тази? — промълви тя. — Не споменавате най-голямото нещастие, сякаш не съществува. Вместо това говорите за двубоя като че вече е спечелен. Не се ли боите, че такъв грях може да бъде наказан?
— Това съвсем не е високомерие, скъпа Ингрид Улва — отвърна Сесилия Роса. — Просто нещата стоят така. Спомни си, че съм гледала тези луди глави във Форшвик повече от двайсет години. Виждала съм най-изтъкнатите рицари на кралството, виждала съм всичко възможно, което може да си причинят мъже, избрали да учат военния занаят. Уверявам те, скъпа моя приятелко, Биргер няма повод да се страхува от онзи Кнут. Той размахва меча прекалено разпалено, освен това му е твърде тежък, може би е наследен от баща му. Неудобно висок е, за да улучи мъж с ръста на Биргер на крака. Нали, Биргер?
— Да, и аз съобразих всичко това, скъпа бабо — бързо отвърна той, без да я погледне.
— Е, добре! — въздъхна Сесилия Роса облекчена. — В такъв случай нямам какво повече да ти кажа. Само помни, че утре ръката ти, която държи меча, носи и мира в кралството. Не чупи крака, владей гнева си и преди всичко — не се оставяй да те подлъже да го убиеш. След това ще направиш каквото можеш, за да се помирите. Но на първо място се води от най-златното правилото на покойния ти дядо от службата му при тамплиерите!
— Когато извадиш меча си, не мисли кого ще убиеш, а кого ще пощадиш — смотолеви Биргер на латински, сякаш произнасяше молитва.
— Е, казахме всичко, което трябваше — въздъхна Сесилия Роса и нежно се усмихна на внука си.
След това се извини и обясни, че се чувства отпаднала и иска да се оттегли за през нощта. Ингрид Улва и Биргер обаче нямаха кой знае какво да си кажат, когато останаха сами. Скоро Биргер се поклони и си тръгна, твърдейки, че иска да се събуди отпочинал и с прояснен ум, за да държи далеч от себе си глупости, грешки и лошо настроение на двора в замъка.
Ингрид Улва остана сама и дълго се взира в огъня с безизразно лице. Там отново видя бъдещето на Биргер по-ясно от всякога: сблъсък на две големи войски със залог кралската корона. Изобщо не й се налагаше да се отдава на пресилени и отчаяни молитви тази нощ, защото тя не беше като другите майки.
Ако Биргер спа спокойно през нощта, при Кнут беше точно обратното. Той остана дълго в опразнената от гости кралска зала, сред слуги и готвачи и пи чаша след чаша бира, което подсилваше куража му, докато стигна до онази, която го подтикна да се хвали как щял да обезглави Фолкунг на следващия ден, и завърши с чашата, която го докара до състоянието на глупците и мошениците, та накрая кралските слуги го отнесоха в леглото му.
Беше ясен, безоблачен ден, доста топъл за сезона. Когато бойците в доспехи се изправиха пред краля, датската кралица и всички останали на двора на замъка, потта вече се стичаше по челото на Кнут, а очите му бяха яростно червени и малки, сякаш светлината ги пронизваше.
Докато кралят им диктуваше клетвата, Сесилия Роса с весел кикот прошепна на пребледнялата Ингрид Улва, че на юнкер Кнут скоро ще му стане по-горещо, отколкото му е приятно. Всъщност той беше избрал един от новите шлемове, които бяха предназначени за конници и покриваха цялото лице. Биргер стоеше там с отворен объл шлем със защита само за носа и бузите. На Ингрид Улва не й беше съвсем ясно какво означава това, но все пак се остави безгрижната ведрост на Сесилия Роса да я утеши.