Дори след като бойците нахлузиха шлемовете, поздравиха се и се хвърлиха в бой, на Ингрид Улва положението все още й изглеждаше неравностойно. Високият Кнут нападаше яростно и през цялото време принуждаваше Биргер да отстъпва, а той пък не правеше нищо друго освен да се отбранява. Изглеждаха така, сякаш скоро всичко щеше да приключи нещастно за Биргер.
Сесилия Роса обаче само се усмихваше и клатеше глава, изглеждаше все по-доволна и кимаше на Ингрид Улва, която с побелели кокалчета на ръцете притискаше един златен кръст до сърцето си и често-често се кръстеше.
За Биргер този сблъсък започна потно и еднообразно, но явно се утешаваше с мисълта, че положението на този, който се явява на дуел с бирен дъх, скоро щеше да се окаже много по-лошо, особено когато е със закрит шлем.
Със сигурност юнкер Кнут боравеше с меча по-добре от селянин, но във Форшвик би предизвикал повече смях и подигравки, отколкото възхищение. Тъй като през цялото време му се налагаше да сече надолу, той напредваше с широк разкрач, държеше щита твърде далеч от тялото и замахваше косо изотгоре ту отляво, ту отдясно. Биргер търпеливо отстъпваше в широк кръг и пое първите, най-изтощителни за Кнут удари с щита си, така че скоро не остана почти нищо от фолкунгския лъв. Не изпитваше никакъв гняв, защото гневът беше лудост в битка на живот и смърт, но беше хладнокръвно решен да послуша любимата си баба.
Побеснял, задето не съумява да се домогне до врага си с нещо по-сериозно от удари по непрестанно изплъзващия се щит, Кнут започна да излива нови обиди и в същото време атаките му се забавяха. Биргер отговаряше само с усмивка на, според него, детинския опит да бъде разгневен. Освен това повечето псувни и обиди се задушаваха в шлема на Кнут, което показваше по-скоро колко му беше тежко там вътре, а не колко е опасен.
Ударите му ставаха все по-уморени и мудни, въпреки че от време на време изпадаше в отчаяна ярост. Тогава настъпи моментът Биргер да промени отбраната си.
Вместо бавно да отстъпва назад в широки, ясни кръгове, той започна да се движи по-пъргаво и на по-малко разстояние, поради което Кнут го виждаше все по-трудно през тесните процепи на шлема. С това Биргер започна и да извива щита, така че вместо да удари тежко, Кнут забиваше меча в земята и се затрудняваше да пази равновесие.
Крал Ерик седеше спокоен и невъзмутим, обгърнал с ръка младата си кралица Рикиса, която скоро го заразпитва що за необичаен двубой бе това. Кралят хвана лявата й ръка, стисна я нежно и отговори с усмивка, че един крал трябва да знае много начини да възпитава млади лудетини и че тази скромна битка скоро щеше да приключи, вероятно без да се стигне до сериозни наранявания. Затова пък, извини се той, кралицата трябва да прекара идната нощ без него, тъй като смята да остане в компанията на наперените хлапетии с достатъчно вино и бира. Тя отвърна през смях, че би могла да изтърпи подобно страдание, само ако засяга благото на кралството, но е разбрала, че точно за това става дума в случая. Той кимна развеселен, наведе се към нея и прошепна плътно в ухото й, че Бог ги е благословил, особено него, с един брак по задължение, който е могъл да се окаже далеч по-ужасен. Кралицата се съгласи със силен смях и безсрамно целуна своя крал. Тогава обаче към нея се насочиха недружелюбни погледи заради пренебрежителното й отношение към бойците долу на двора и тя възвърна достойната си, безразлична физиономия на кралица, изправи гръб и вирна нос.
На Биргер му се стори, че вече е време да сложи край на цирка. Кнут стоеше все по-разкрачен и така оголваше коленете и сгъвките им, както и ръката, с която сега държеше щита на още по-голямо разстояние от тялото си — една от най-сериозните грешки. В бой с остри оръжия щеше да я загуби.
Биргер все още не беше отвърнал и с един насочен удар си мислеше, че ще успее от първия път. Когато обаче започна да се приближава, за да нанесе този единствен удар, осъзна, че имаше опасност Кнут да окуцее за цял живот, макар да използваха тъпи остриета. Значи трябваше да стане по друг начин.
Той го изчака да вдигне ръка, за да замахне надолу от ляво надясно, пое удара косо с щита си и се завъртя в пълен кръг надясно с меч, насочен ниско и направо, така че проряза Кнут точно в свивката на дясното коляно. После бързо отскочи встрани, за да види как го е наранил.