Кнут се олюляваше в страдания, но сухожилията не бяха прекъснати. Той виеше и кълнеше вътре в шлема си. Биргер отпусна меча си и му предложи да се предаде с чест, тъй като е поел първия успешен удар. Кнут поклати ядовито глава, но веднага му се наложи да даде знак с ръка, че има нужда от кратка почивка, за да намести шлема си. После внезапно се хвърли в атака с нова ярост, въпреки че куцаше.
Тогава Биргер се принуди да опита нещо ново, изведнъж тръгна в атака и накара Кнут ту да се защитава ниско, нещо трудно за висок мъж, ту високо, което го изтощаваше още повече. След като на няколко пъти го измъчва по този начин, първо нанесе един лек удар, след това втори, по-тежък по шлема му, който се извъртя така, че Кнут вече не можеше да вижда. В този момент той вдигна ръката си, за да оправи шлема, Биргер се прицели старателно и изби меча на противника с един умерено силен удар между китката и лакътя, за да не счупи костта му.
Щом Кнут се наведе да вдигне оръжието си, но твърде бавно, Биргер вече го бе застъпил със защитения си в желязо крак. Спокойно и съвсем леко докосна с тъпото острие на меча си гърдите на противника — точно там, където се разделят ребрата.
Кнут рухна превит на две. Биргер веднага грабна меча му, обърна му гръб и отиде пред краля и кралицата. Там свали шлема си, опря лявото си коляно на земята и положи взетия меч пред себе си. Кралят чакаше с усмивка, едновременно строга и ободрена.
— Е, юнкер Биргер, какво искате да ни кажете с това? — попита той.
— Че моля за благоволението на ваше величество да обявим двубоя за приключен — отвърна Биргер с почтително наведена глава. — Честта ми вече е спасена. Кнут Холмгейрсон доказа, че държи на думата си, и в това сме еднакви.
— Изправи се, Биргер! — заповяда кралят и момчето светкавично се подчини. — За награда ти даваме щита на Кнут със собствените ни три корони. Както и той щеше да получи твоя лъв, ако беше победил. Но ти заповядваме да пазиш този щит, да го закачиш на място, където постоянно ще е пред очите ти и винаги ще ти напомня до какво могат да доведат глупавите думи. Мечът на Кнут също е твой. Така сме определили и така ще бъде!
Биргер вдигна меча на противника си, поклони се и тръгна с вдигната глава към центъра на двора, като оправи тъмночервените си къдрици и изтри потта от челото си. Там Кнут страдалчески се беше изправил на колене. Беше свалил шлема си и лицето му се червенееше мокро от пот. Стоеше с плътно присвити от унижение очи и с две ръце притискаше наранените си гърди.
Биргер вдигна синия щит с трите корони без да продума, обърна се и си тръгна.
Майка му Ингрид Улва и баба му Сесилия Роса му се нахвърлиха едновременно, прегръщаха го и го целуваха. Не го поздравяваха за победата — нея дори обезпокоената му майка вече бе оценила като незначителна. Начинът, по който не бе постигнал по-впечатляваща победа, беше спечелил възхищението им.
Биргер отхвърли тези похвали по мъжки въздържано с думите, че иска да си смени дрехите възможно най-скоро, но преди това смята да се охлади с една баня по форшвикски обичай. Раздели се с двете жени с поклон.
След леденостудената вода на Ветерн и голяма чаша охладена тъмна бира от Любек Биргер се качи на най-високата крепостна стена, сменил бойните си доспехи с официални дрехи от синя коприна, плащ и меки обувки от телешка кожа. Постоя сам на свежия вятър, наслаждавайки се на прохладата. Беше извънредно доволен от себе си, но не можеше да сдържи гнева си и си представяше какво всъщност е искал да причини на този дълъг като кол клеветник. Не му се удаде да остане дълго сам с ядните си мисли. Дойде един от кралските слуги, поклони се и съобщи, че по нареждане на краля юнкер Биргер незабавно трябва да се качи в стаята на върха на западната кула. Биргер отвърна с поклон, без да е разбрал заповедта, и веднага последва втурналия се обратно придворен.
Когато се качи в тъмната стая на кулата, осветявана само от ред отвори за стрелба високо горе, отначало не забеляза, че кралят го очакваше заедно с ярла и без да се замисли, веднага опря лявото си коляно на каменния под, изчаквайки с наведена глава.
— Стани, Биргер! Веднага ела и седни при нас. Пътьом вземи една бира и за себе си! — заповяда кралят строго.
Биргер веднага изпълни нареждането и чак като стигна масата на краля и се канеше да седне, забеляза ярл Фолке. Отново се изправи, за да се поклони, дори разплиска малко бира.
— Да пием за нас! — заповяда кралят и Биргер се подчини, доколкото му беше възможно, несигурен дали това кралско "ние" назоваваше само Ерик или включваше и ярла. Опита се да направи нещо средно и двамата мъже избухнаха в доволен смях.