— Слушам и правя всичко във властта ми, която обаче не е особено голяма в ръцете на един юнкер — отвърна Биргер с наведена глава.
— Ще се сприятелиш с юнкер Кнут, това е заповедта ми! — нареди кралят строго и известно време разучава изненаданото лице на Биргер преди да продължи. — Всеки момент ще извикам Кнут в тази стая. Ти, аз и той ще изпием повече бира, отколкото ни понася. Като завършек ти ще се нагърбиш с нелекото бреме да направиш от Кнут по-добър боец. Ще се подчиниш ли на това решение?
— Ако е по възможностите ми — отговори Биргер, за пръв път несигурен. — Кнут се смята за страховит воин. Трудно ще го склоним да се примири с това да го обучава по-младият.
— Да, задачата ти не е лесна. Аз обаче изисквам това от теб. Вие двамата носите бъдещето на кралството на младите си рамене. Вражда или приятелство помежду ви може да се окаже разликата между един добър живот в кралството ни и една война между двата рода, а тя ще е гибелна за всички ни. Навярно осъзнаваш това?
— Да, ваше величество, осъзнавам го. И въпреки това няма да е лесно — навъси се Биргер, понеже виждаше пред себе си дълго време на робски труд.
— Тогава ще стане както сме решили! — отсече кралят. — Сега ярл Фолке ще ни остави, а аз веднага ще повикам нашия не особено изтормозен юнкер Кнут. След това дълго ще пием бира и ще си говорим за наши си неща по мъжки. Или предпочиташ вино или медовина, дето толкова се суетите с тези женски напитки във Форшвик. Не, бога ми, млади момко, не си давай вид на обиден! Дядо ти пиеше вино, а беше най-великият воин в Скандинавия. Е?
— В началото на вечерта предпочитам да пия бира, по-късно може и малко вино — промълви Биргер сконфузено. Останалите двама се засмяха от сърце на думите му.
Ярл Фолке се изправи и се загърна с плаща си, сбогува се дружески с краля и младия си роднина, и излезе от стаята, като се подсмихваше. Тогава кралят направи знак на един от слугите при вратата и поръча да повикат юнкер Кнут.
Не си казаха много докато чакаха. Кралят се изправи, закърши пръсти, така че кокалчетата му запукаха, и заобяснява на останалия в стаята прислужник кога и как да им поднесат осолено биволско месо, бутчета от млади агнета и първото за годината прясно еленско месо с всичко, което подобаваше в случая. Биргер размишляваше мрачно и опитваше да се примири с безрадостната си участ. Толкова самоуверен мъж на възрастта на Кнут нямаше лесно да се научи на всичко отначало, а май че точно това се изискваше. Много по-лесно бе да обучава момчетата във Форшвик, защото те все пак имаха желание да се учат, въпреки цялото циврене и хленчене като усетеха болка. Страхуваше се, че с Кнут в никакъв случай няма да стане така.
Кнут дойде накуцвайки, с лукав, вторачен поглед и отначало кралското намерение да превърне двамата врагове в приятели не обещаваше особен успех. Кралят обаче съвсем не се остави да го сломят киселите физиономии на двамата юнкери, дори се преструваше, че не ги забелязва. Първо заразказва за войната, за зараждащата се любов към кралица Рикиса и за първия успешен есенен лов на елени и диви свине, като през цялото време доливаше бира на двамата си недоброволни гости.
После, като започнаха да се хранят, насочи мисълта си към невероятните военни умения, донесени на север от един Божи рицар тамплиер, към обяснението за двете велики победи при Лена и Гестилрен и към това, на което и до днес учеха младите във Форшвик и затова бяха много по-добри воини от всички останали, особено на кон.
И точно по тази причина, добави той, от загриженост към скъпия си млад роднина бе забранил да се бият на коне — двубоят би станал твърде неравностоен.
Бавно, но сигурно и с благотворната помощ на бирата и виното, той стопи враждебността им и събуди любопитството на Кнут. Когато кралят помоли Биргер да разкаже за тайните във Форшвик, той бе много по-любознателен, отколкото неприязнен.
Крал Ерик придумваше и пиеше; не се предаде, докато се зазори, което не ставаше толкова рано по това време на годината. Тогава, в края на нощта, вече беше наложил волята си, без дори да прибягва категорично до кралското си право да заповядва. Биргер Магнусон се беше сдобил с ученик.
Докато крал Ерик напиваше до вразумяване наперените хлапаци, младата кралица Рикиса далеч не прекарваше нощта сама, още по-малко пък трезвена. Беше се възползвала от случая да покани в кралските покои в западната кула четирите вдовици — единствените й доверени приятелки в новата страна. С напредването на нощта откъм горните стаи, където се бяха разположили кралят и юнкерите Биргер и Кнут, долитаха все повече смях и глъчка. На жените това им се стори добър знак.