Рикиса смяташе приятелството си с четирите вдовици за благословия, защото умееха да й помагат в големи и малки беди. Когато се оплака, че крал и кралица трябва да живеят в студени кули, което не предвещаваше нищо добро преди настъпването на скандинавската зима, Сесилия Роса веднага намери решение, а вдовстващата кралица Сесилия Бланка й обясни защо в Нес живееха по този обичай.
Някога замъкът бил построен от по-предишния сверкерски крал Карл, разказа Сесилия Бланка. Било зловещо време, няколко крале поред били убити от тези, които след това си присвоили короната. Крал Карл Сверкершон се заклел, че тази участ няма да го сполети, както се случило с баща му. Ето защо построил Нес далеч на южния нос на остров Висинг във Ветерн. Там не можел да го изненада никой наемен убиец, нито да го причака в засада на пътя за църквата, където бил убит старият крал Сверкер. От кулите и отбранителните стени на Нес всички кораби се виждаха от далеч и нямаше как да се запази в тайна кой е или не е на Висинг.
Навярно това е бил сериозен и мъдър план, засмя се кралицата майка. И все пак нейният съпруг, крал Кнут, бе успял да убие Карл Сверкершон точно там, на по-малко от изстрел разстояние от мястото, където седяха. По този начин мъжът й станал крал, а тя — кралица.
Сега времената бяха по-спокойни, но ако все пак някой убиец се промъкнеше през нощта, редът беше такъв — кралят спеше в защитената западна кула. Никой не би могъл да проникне горе, без да вдигне голяма врява, докато си проправя път през дъбовите врати между най-горните и средните стаи. Отдолу беше още по-трудно, тъй като там винаги имаше стражи, а никой убиец не би могъл да се провре през отворите за стрелба по стените на кулата, освен ако не е приел формата на змия.
Тъй като цената на тази може би смешна сигурност бяха студените и влажни нощи и още по-ужасните зими, кралица Рикиса се пошегува, че вероятно би било по-добре да умреш бързо от копието на убиец, отколкото студът бавно да те измъчва до смърт. Сесилия Роса обаче знаеше лек точно за този случай. Тя обеща да изпрати в Нес няколко от зидарите си, за да нагласят огнища с димоотводи нагоре по стените още през ранната есен. След това вече нямало да могат да зидат, но щяло да стане топло и приятно тъкмо навреме за зимата, обеща тя.
Вдовиците научиха кралицата и на всичко онова, което беше добре да знае за страната, която предстоеше да управлява, понеже много неща бяха толкова различни от родната й Дания, че нямаше начин да ги съобрази сама. Едно от тях бе защо ярл Фолке така мразеше свещениците, без да има причина за това, разказа Ингрид Улва.
Лукавият епископ Валерий разполагаше с обстоен регистър с грехове. Най-напред с интриги и клевети се бе погрижил не Ерик Кнутсон, а Сверкер Карлсон да седне на престола след смъртта на крал Кнут Ериксон. Беше успял в това свое намерение, но още не бе доволен. Ето защо непрестанно бе изливал отровата си в ушите на неуверения крал и така бе причинил на кралството дългогодишни войни и големи страдания. Валерий бе успял да втълпи на краля, че короната няма да стои стабилно на главата му, преди да убие всичките четирима синове на Сесилия Бланка. Накрая крал Сверкер бе изпратил в Елярос датски конници, които да се погрижат за тях.
Бяха успели да убият трима от синовете й, довърши Сесилия Бланка студено и без да й трепне гласът, когато Ингрид Улва се поколеба да продължи. Сега всички бяха погребани в Рисеберя. Четвъртият обаче се бе спасил в Норвегия. Това бе Ерик, настоящият крал. Бе вдигнал бунт с подкрепата на Фолкунгите и скоро се бе наложило както предателят Валерий, така и лековерният Сверкер да побегнат презглава към Дания. И така, бяха последвали войните, в които на два пъти архиепископът се бе връщал в собствената си страна, обграден от датска армия. За беда никой от Фолкунгите не бе имал благоразумието още тогава да му отсече главата, както бяха направили с пропъдения крал Сверкер при второто му завръщане. Пречеше само това, че убийството на архиепископ се смяташе за особено тежък грях, колкото и заслужено да изглеждаше.
А сега Валерий отново беше в кралството, все още в качеството си на архиепископ, тъй като само светият отец в Рим можеше да промени злочестия ред.
Има какво да се научи от тази история, завърши разказа си невъзмутимата Сесилия Бланка, а за живота и идващите поколения е по-важно да се учи, отколкото да се мрази.
На първо място човек можеше да се научи да не се доверява на мъжете, заемащи най-високите църковни постове, защото всички те се стремяха към светската власт, а това на моменти струваше много кръв. Второ, ставаше напълно ясно защо ярл Фолке ненавижда свещениците, без при това да е безбожник. Трето и най-важно — налагаше се да запомни никога да не се доверява на този Валерий, колкото и да се умилква и да любезничи. Много жени бяха овдовели заради него.