— Трябва да се внимава и с още едно нещо — каза Ингрид Улва многозначително. — Никога да не се яде от паници, нито да се пие от бокали, до които е стоял Валерий, защото той е човек на дявола в попско расо и не се побоява от най-тежките престъпления, само ако си внуши, че са в полза на желанията му. Сега пък, сложил лицемерната си маска, той иска крал Ерик да умре млад и бездетен, за да има възможност за пореден път да короняса мъж от рода на Сверкер.
С напредването на нощта и намаляването на виното разговорът се разведри и жените забравиха смъртта и интригите. Сесилия Бланка весело разказа как дори ярл Фолке хубаво се посмял на плановете да изпратят щедри дарове на манастира Рисеберя. Разбира се, напълно вярно бе, че кралят и вдовстващата кралица го правеха повече от загриженост за убитите си братя и синове, погребани там, отколкото за благото на църквата. Но дори и онзи Валерий не можеше да се оплаче от проявената към манастира щедрост и в такъв случай трябваше да ограничи натякванията си за кръстоносните походи на изток. Навярно не му беше лесно, рядко се намираше някой толкова алчен за пръстен и владишки жезъл. Веселото обаче беше, че така с една стрела улучваха две птички — грижеха се за блаженството на покойните си роднини и същевременно се изплъзваха от мрънкането за кръстоносните походи, което им позволяваше да се отдадат на възстановяването на кралството и прибирането на добрите реколти, които предстояха с настъпването на мира.
Малко по-късно през нощта виното бе направило разговорите им едновременно несигурни и пъргави, често се смееха на мъжкото детинство и други неща, които жените могат да намерят за особено забавни, ако никой не ги слуша, тогава Сесилия Роса сподели радостната тайна, че скоро ще си има зет в къщата, но първо се налагаше да уреди едно друго с краля, що се отнасяше до пари и земя.
Първо всички изръкопляскаха, очаровани от щастливата вест, после веднага ги изпълни любопитство и искаха да знаят кой е бъдещият зет. Щом разбраха, че това е рицарят Сигурд, настана радост и разочарование. Добрата новина бе, че една млада жена щеше да отиде в брачното ложе заради собствената си любов, а не по родово задължение. По-малко добро беше точно обратното — че Алде, която бе за много могъщи мъже една от най-горещо желаните девойки в кралството, не можеше да послужи по-добре за каузата на мира. Сесилия Роса обаче само сбърчи нос, като чу тези мисли, и сподели, че наистина се надява скоро да настъпи ден, когато любовта ще бъде единствената причина за брак. Според останалите жени тази идея бе добра и красива, но невъзможна. Все пак нямаха желание да продължават спора и вместо това пожелаха на Сесилия Роса преданост и топлина.
В този момент всички си бяха нежно близки в приятелството помежду им и искрените мисли за любовта и мира, които очакваха страната. Тогава младата кралица Рикиса сподели най-голямата новина. Тя беше убедена, че вече очаква първото си дете, защото женските й неволи се бавеха цели четири седмици.
Останалите мигновено се прекръстиха и отидоха да прегърнат и целунат младата кралица, всички се надяваха да бъде син още от първия път.
Тогава Ингрид Улва само поклати мълчаливо глава, но не издаде и с дума какво мисли по въпроса.
III
Началото на общия път за двамата млади мъже бе еднакво нетърпимо, но по-зле се чувстваше Кнут Холмгейрсон. По заповед на краля трябваше да започнат тежката си работа още на следващия ден по обед и той дори смяташе, че е постъпил милостиво, тъй като щеше да бъде още по-лошо да започнат рано сутринта, преди сънят да е успял да прогони опиянението от телата им след дългата нощ горе в кралската стая на кулата.
Това, което измъчваше Биргер също колкото и главоболието, бе прозрението, че Кнут вече беше заучил толкова много грешни движения, та трудно можеше да го вразуми.
Това, което измъчваше Кнут повече от главоболието, беше унижението, причинено му от всички любопитни наблюдатели, които си намираха работа точно в онази част на двора, където се упражняваха. А зяпачите му се присмиваха сурово и безсрамно всеки път, когато Биргер го цапваше отзад с плоската страна на меча, както наказват малките калпазани.
Биргер обаче не знаеше по-добро решение. Така постъпваха във Форшвик, за да напомнят на учениците, че правят същата грешка. Само дето там бяха достатъчно разумни веднага да се поправят, а Кнут все повтаряше грешките си и колкото повече Биргер го пердашеше по задника, толкова се множаха подигравките на наблюдателите. Човек би си помисли, че намерението на Биргер бе да унижава Кнут, а съвсем не беше така. Биргер просто се подчиняваше на своя крал според възможностите си. Друг избор нямаше, нито пък друг начин да обучава.