Биргер от своя страна би предпочел да прекара тази свободна седмица във Форшвик и да пречисти ръката и съзнанието си от всичките бавни двубои с ниско ниво на сложност. Но времето там щеше да бъде още по-дълго и ползотворно, когато изминеше годината на кралски дълг. Освен това пътуването до чужда страна при непознати хора го изкушаваше. Изкушението не намаля, след като Кнут шепнешком му описа по-различни свеаландски обичаи във връзка със заниманията на юнкери и девойки в късната нощ, когато възрастните са вече рухнали в леглата.
Най-удобният и сигурен път от Улвоса до Стренгнес бе с което и да е от ежедневните товарни корабчета от кейовете на Улвоса, тръгващо на изток първо към Линшьопинг и по-нататък към Сьодершопинг на брега на Балтийско море. Оттам всеки ден имаше превоз нагоре към Меларен или надолу към Висбю, а веднъж попаднали в Меларен, винаги се намираше кораб до града, който беше тяхната цел.
Такова пътуване обаче щеше да отнеме четири дни, а сега времето ги притискаше повече, защото вестоносците се бяха забавили, докато издирват Кнут. Имаше един по-пряк, но и по-опасен път от кейовете на Улвоса в обратна посока — навътре във Ветерн и нагоре към северния бряг, а оттам — на кон през гората Тиведен към Йоребру, после по езерото Йелмарен до Ескилстуна. Опасното по този път беше преминаването през Тиведен, където разбойници върлуваха през деня, а тролове през нощта, и откъдето рядко минаваха хора, освен с голяма и въоръжена компания.
Ингрид Улва настояваше да изберат водния път през Сьодершопинг и Телйе в Меларен, защото той беше както по-удобен, така и по-безопасен за малки групи пътници. Закъснение от един ден винаги можеше да се извини със забавянето на вестта.
Кнут и Биргер в един глас възразиха, че не е много учтиво да се закъснява за сватба, а и си имаха за придружители двамата въоръжени стражи. Що се отнасяше до разбойниците — сега нямаше толкова много, тъй като времето под властта на крал Ерик бе добро и мирно, много престъпници извън закона бяха примамени с кралска милост да излязат от горите и да се помирят с онези, с които имаха да уреждат спорове или дългове. Освен това всеки разбойник щеше да се разколебае при вида на четирима мъже в пълно въоръжение с Ериковите корони и фолкунгския лъв начело. Такива гербове никой в кралството не можеше да сбърка. Означаваха мигновена смърт или пък по-късна и по-жестока от ръцете на отмъстителни роднини, но и в двата случая: смърт.
Само няколко часа след пристигането на Ериковите вестоносци в Улвоса четиримата потеглиха в пълно въоръжение и с още два коня, натоварени с палатки и кожи за завиване, както и с дарове за младоженците и храна за из път. Ако бяха тръгнали от Улвоса в сивата сутрин, нямаше да се наложи да прекарат повече от една нощ в тъмното сърце на Тиведен. В техния случай щяха да се съберат две нощи, отбеляза Ингрид Улва. Никой обаче не й обърна внимание, тъй като Биргер и Кнут не бяха способни да покажат и най-малкото колебание пред опасност — нито пред себе си, нито пред друг. Първата нощ в гората измина, без да се случи нещо необичайно, при все че тримата мъже, които си почиваха, докато четвъртият пазеше огъня, по-скоро спяха с по едно отворено око.
В най-тъмния час на втората нощ се случи нещо, което Биргер щеше да си спомня с яснотата на съвсем спокоен зимен ден до края на живота си, най-вече заради собствения си страх.
Не можеше да заспи, също както и първата нощ. Мислите му се разкъсваха между многобройните създания на злото, които се проявяваха в безчет чудновати образи в най-дълбоките и черни гори, и чуждестранните обичаи, които се почитаха от момите и младите мъже на Северна Швеция по време на сватба. Наближеше ли да заспи, мислите му се отправяха към черното и ужасяващото, и тогава се принуждаваше да мисли за сватбеното тържество и красивите девойки. Когато обаче отново го налегнеше умората и беше на път да заспи, стигаше и един дрезгав вой на далечна лисица, за да се събуди и да пропадне в кладенеца на тъмните фантазии.
През цялото си детство беше слушал приказките за горската самодива, витрите, трола със златното съкровище и други горски същества, които непрестанно дебнеха да навредят на хората. Особено им се услаждаше да крадат булки на сватбено пътешествие, което според приказките ставаше толкова често, че той още като дете намираше за странно, дето подобни ужасни неща не бяха сполитали никого от неговия род. Баща му Магнус беше обяснил, че Фолкунгите винаги яздеха защитени на сватбено пътешествие, а злите същества имаха достатъчно разум да се страхуват от благословената стомана. Майка му бе казала друго — тези горски твари бяха създания на Антихриста и затова звънът на камбаните и псалмопенията, които ненавиждаха повече от всичко, ги бяха прогонили далеч, чак в най-северните гори. Дядо му Арн бе споменал, че съществата на злото по-скоро се намират вътре в човека и в мислите му, отколкото във външната действителност, и че чистият духом няма защо да се бои от образите, които злото оформя в тъмнината.