В Агнесхюс имаше малко гости вечерта преди тридневната сватба. Повечето щяха да пристигнат на следващия ден, както за посрещането на булката и младежките игри, така и със сигурност за гощавката и отвеждането на младоженците в брачното ложе. Агнесхюс принадлежеше на рода Улв, а булката произхождаше от род на лагмани в северна Упланд, сега обаче щяха да я вземат от Стренгнес.
Господарят Агне, баща на младоженеца Йон, определи да не пият дълго след полунощ, тъй като най-вече посрещачите на булката трябваше да стават рано в сивото утро. Той самият се канеше да се оттегли към дюшека и кожите. Преди това обаче искаше да знае дали младият Фолкунг, доведен от приятеля Кнут, можеше да язди с посрещачите на следващия ден, дали в такъв случай искаше да носи фолкунгския си герб, и дали имаше добър кон. Иначе щяха да му заемат един. Отначало Биргер така се смути от тези въпроси, че му беше трудно да отговаря сериозно и без гримаси, но го увери, че носи щит с лъва, а конят му ще бъде покрит с фолкунгските цветове и е напълно подходящ. Сивокосият господар Агне кимна замислено и каза, че за настоящия мир в кралството е добър знак един Фолкунг да язди в сватбеното шествие, защото Фолкунги рядко присъстваха на сватби на свеите. После се надигна тежко, кимна приятелски на младите, които още седяха в залата му, и тъкмо щеше да пожелае лека нощ, когато се присети за нещо и се обърна към Биргер с леко заядлива усмивка.
— А, още нещо — започна той. — Това ми дойде на ума, когато чух собствените си думи, че освен теб, Биргер, на това тържество присъстваме само свеи. На нашите сватби по обичай провеждаме младежки игри, известно ли ти е това?
— Да, и ние го правим — отвърна Биргер невъзмутимо, въпреки че точно тогава в главата му се роди яростна мисъл.
— Хубаво, тогава знаеш как протичат — каза господарят Агне. — Утре едни срещу други ще се изправят младежи от рода или на Улв, или на Ерик, или пък някакви северни свеи, които не познавам добре. Но с Фолкунг сред нас не ми се струва правилно да не предложа и на теб място в игрите. Сигурно ще го закъсаш сам сред нашите роднини, но честта повелява и на двама ни да попитам.
— А фолкунгската чест повелява веднага да приема поканата — побърза да отговори Биргер с лек поклон.
Тогава господарят Агне вдигна вежди с многозначителна усмивка, сякаш се преструваше на учуден от тези самонадеяни думи. Той поклати глава и промърмори нещо за горещата кръв и глупостта на младежта, а после им пожела спокоен сън.
Биргер погледна крадешком към Кнут и забеляза, че той нещо се беше свил и далеч не изглеждаше доволен, както само миг преди това. Не беше толкова трудно да разбере причината. Няколко от младежите около него, между тях и младоженецът Йон, се бяха разговорили за игрите, сякаш Кнут вече беше победител.
Биргер осъзна, че го чака прост избор между едно добро дело и едно не толкова добро. Можеше да си долее бира и да остане в залата, която сега все по-бързо се опразваше от по-възрастните мъже и жени, и така да попадне в малката компания на младоженеца Йон Агнесон и приятеля му Кнут. Скоро някой щеше да попита защо той и Биргер пътуваха заедно или пък как са се сприятелили. И ако оставеше на Кнут, той щеше да отговори на този въпрос или на други подобни с измъкване или лъжа. Според Биргер беше най-добре Кнут да се погрижи за това сам.
А ако попитаха него самия как се казва, освен Биргер и що за Фолкунг е, пак нямаше да предизвика радост и приятелски чувства, защото тогава щеше да стане ясно, че Кнут е представил спътника си по-кратко, отколкото честта повеляваше.
Да се измъкне, беше лошо, но още по-зле щеше да бъде, ако останеше на бира. Тъкмо когато последните младежи в залата започнаха да се скупчват по-близо един до друг и да искат от слугите още пиво, Биргер се изправи и се извини, че не е спал добре през тролската нощ, а трябваше да носи с достойнство родовите цветове на следващия ден. С тези думи се поклони и повика един от робите, за да му покаже постелята му. Така си тръгна, преструвайки се, че не чува недоволството и ядливата насмешка зад гърба си. Не се оттегли спокоен, а разгневен. Все пак се опитваше да се овладее, като строго си внушаваше, че трябва да се подчини на кралската заповед. В това не влизаше да засилва враждата с Кнут, точно когато беше стихнала.
На следващата сутрин Биргер слезе в обора още преди съмване, заедно с първите станали. Отдели време да поговори на Ибрахим, да го погали по муцуната и да сподели грижите си. Двамата трябваше да се напрегнат до крайност този следобед и в ранната вечер, за да покажат както на Ериковците и момчетата на Улв, така и на северните свеи какво е фолкунгска сила. Освен това предпочиташе сам да оседлае Ибрахим и да го покрие с родовите цветове. Не беше трудно да му сложи пищното покривало, това изкуство го владееха дори ратаите далеч на север от Тиведен. Ибрахим обаче понякога се дърпаше от наметката, нахлузваща се през главата и врата, защото не обичаше да му закриват очите дори за миг.