Щом нагласи коня си, Биргер отиде в хранилището, където той и Кнут бяха прибрали багажа. Изрови щита, меча, шлема за езда и копието, оцветено в сребристо със сини ленти. От раниците взе и малко пушено месо, което натъпка в колана под ризницата си. Рядко имаше апетит рано сутрин след бира и пиршества, но познавайки се, знаеше, че след няколко часа езда стомахът му щеше да закъркори.
Обратно в обора откри, че и ратаите, и някои от конниците се бяха хванали на работа, но много от ратаите се бяха насъбрали около Ибрахим, вместо да се заемат със спешните задачи. Тези от тях, които претендираха да разбират от коне, твърдяха, че това е черен жребец със сребриста грива от най-скъпата западноготска порода. Биргер потвърди с бързо кимване — тези коне се наричаха anaza. После хвана нежно поводите на Ибрахим, изведе го от обора и го възседна.
Биргер си беше намислил тази сутрин първи да се приготви и да прогони сутрешната си неприветливост с езда, а след това да се върне на двора в Агнесхюс, точно когато всички останали се канят да яхнат конете си за сватбеното шествие. По този начин просто щеше да се нареди някъде в края на групата, като гледа да попадне сред ездачи, които не го познават. Не желаеше да чува нищо от онова, което подозираше, че Кнут е разказал на приятелите си през нощта.
Планът му се провали. Като се върна в Агнесхюс, господарят Агне седеше на един широк и дебел кон за езда посред двора между обора и къщата и се разпореждаше, като сочеше и грубо командваше всеки къде да застане в шествието. Щом забеляза Биргер да идва на жребец с покривало, каквото само най-знатните мъже в кралството можеха да притежават, и с фолкунгски щит, чийто златен лъв блестеше на яркото изгряващо слънце, веднага заповяда този Фолкунг да бъде почетен специално, като язди сред най-първите.
Ето защо накараха Биргер да застане във втората редица зад знаменосците, самия господар Агне и сина му, младоженеца Йон. Така до него попадна не кой да е, а близкият приятел на Йон, Кнут — точно обратното на това, което Биргер бе планирал.
Когато свитата излезе от Агнесхюс, двамата дълго яздиха един до друг в пълно мълчание.
— Снощи казвал ли си нещо за мен, което трябва да знам, или нещо, което не искам да знам? — твърдо попита Биргер най-накрая.
— Може би съм казал нещо, което няма да те зарадва, но повечето го премълчах — отвърна Кнут неохотно.
— Тогава ми разкажи, защото онова, което е неудобно, но трябва да бъде изречено, е по-добре да се каже по-рано, отколкото по-късно — отбеляза Биргер, без да го погледне.
— Споменах, че сме близки приятели, че сме се срещнали в кралския Нес и оттогава сме неразделни, и че много сме ловували заедно — отговори Кнут след дълъг размисъл с видимо измъчено лице.
— Неразделни сме. Дотук вярно. Но в такъв случай никой не знае, че кралят ни е заповядал да упражняваме бойните ти умения цяла година. А и, предполагам, никак не ти се иска някой да узнае това — каза Биргер.
— Точно така — призна Кнут. — С теб сме добри приятели.
Така разговорът им стихна за дълго. На Биргер не му беше приятно да си има работа с мъж, който не се придържа към истината, но тъй като се беше опасявал от нещо по-лошо от тези невинни полулъжи, все пак се чувстваше по-ведър от очакваното. Освен това му олекна, задето неудобните думи бяха изречени, и за пореден път се оказа вярно онова, което обичният му дядо толкова често бе повтарял — това, което трябва да се каже, е най-добре да се каже веднага, а не след дълго и още по-болезнено чакане. Затова съвсем се стъписа, когато Кнут подхвана една далеч по-мъчителна тема, и му отне време да разбере какво наистина имаше предвид той.
— Има нещо, което искам да обсъдим, но също не е лесно за казване — започна Кнут след ново дълго мълчание. — Като се върнем в Агнесхюс, ще се почерпим с бира преди началото на младежките игри. Няма да има много време за почивка — трябва да сме свършили преди падането на мрака. И така двамата с теб сме в затруднение.
— Заради някакви младежки игри? Не виждам защо, те не включват двубои — отвърна Биргер, нищо неподозиращ.
— Никой тук не знае, че си ми учител — подхвана Кнут наново след миг размисъл. — Никой тук не знае, че си от Форшвик, нито пък дори какво означава това, освен че някой ратай разбира колко ценни са конете ви. Чух да си шушукат разни неща по този въпрос.