— Не разбирам накъде биеш, още по-малко пък какъв е проблемът с игрите — отвърна му Биргер с искрено раздразнение.
— Роднините и приятелите до един очакват аз да спечеля младежките игри — продължи Кнут след кратко, но потискащо мълчание. — Това би зарадвало всички, а и е най-доброто за приятелството между родовете ни. Ако на господаря Агне не му беше щукнало да покани и теб в игрите, със сигурност щях да победя. Ето ти го нашето затруднение.
— Аз не умея да мятам нито брадва, нито копие. Това е за селски бойци и не сме го упражнявали във Форшвик — отговори Биргер и извърна поглед. Личеше му, че се срамува. Така си и беше, но повече заради обрата в разговора, от който се опасяваше, а не толкова заради неуменията му в селските бойни игри.
— Както знаеш, три от състезанията са на кон — продължи Кнут колебливо. — А от това, което скъпият ми роднина крал Ерик каза за конете и за такива като теб, мога да бъда сигурен, че на кон си също толкова добър, колкото с меча.
На това място Кнут млъкна, сякаш нямаше сили да продължи с предложението, което трябваше да последва. Биргер пък по никакъв начин не му помогна с въпроси, а яздеше с помръкнало лице и вперен право напред поглед. Кнут търпеше жестоки страдания заради това, което искаше да каже, и когато най-сетне успя да изплюе истинските си намерения, думите му съвсем не бяха красиви.
— Предлагам ти стопанство в южната част на Западна Готаланд с не по-малко от двайсет крави и петнайсет роби, още място за риболов и лов на елени, ако ме оставиш да спечеля днес — изрече Кнут толкова бързо, че думите му се преплитаха въпреки дългия размисъл.
— Честта на един Фолкунг не може да бъде купена дори от претендент за престола от рода на свети Ерик — отвърна тихо Биргер след неловко дълго мълчание. — Предложението ти не би било от полза и за съжителството ни през дългите оставащи месеци, докато изпълним кралската заповед. Опитай се вместо това да победиш, като запазиш честта си.
— Как бих могъл да те надвия като три от игрите са на кон! — почти изкрещя Кнут, така че господарят Агне, който яздеше пред тях, се извърна и им хвърли престорено строг поглед, като се пошегува, че юнкерите би трябвало да изпълняват задълженията на честта си поред, а точно в този момент отиваха да вземат булката.
— Разбира се, че не можеш — прошепна Биргер след малко. — Но четири от игрите не са на кон и за съжаление никоя от тях не е двубой с меч или копие. Пресметни старателно и ще откриеш, че ако ме надвиеш с по-добри резултати на крака, отколкото аз теб на кон, победата във всички случаи ще бъде твоя. Копие не хвърлям, а имам ли бойна брадва в ръката си, няма и през ум да ми мине да я мятам. Победи ме с голяма разлика там и можеш да компенсираш всичките загуби на кон!
— Но нали третата игра е кол на греда — възрази Кнут след като дълго пресмята наум.
— Да, и какво от това? — подразни се Биргер.
— Много прилича на меч — смънка Кнут смутено. — Онзи, който борави с меч като теб, едва ли е по-слаб с кол на греда.
— Да, тук си прав. В такъв случай се моли на свети Георги на гредата да пази теб, а не мен — изсъска Биргер. — Освен това си помисли: кое ще ти донесе повече радост: да завършиш втори след мен в игрите или да спечелиш, но с нечестна игра?
— Най-голяма радост би ми доставила победата — отвърна Кнут толкова скоро, сякаш не беше успял да се замисли.
Наближиха Стренгнес след дълга езда в мълчание. Биргер очевидно бе потънал в мрачни мисли, а Кнут не смяташе, че има какво да спечели, ако се опита да намери по-добри думи за това, което вече бе поискал. Малко се разкайваше сега, когато на ясната дневна светлина имаше възможност по-отблизо да съзерцава синия плащ на Биргер със златния лъв на гърба. Не беше трудно да предположи, че само това наметало бе равностойно на стопанството, което му беше предложил в замяна на победата. Отхвърли идеята, че би постигнал по-голям успех с по-скъпа примамка.
Биргер размишляваше. Това щеше да бъде първото му участие в младежки игри и бе почувствал дива и неукротима радост в гърдите си, когато господарят Агне му предложи място в състезанията, защото отдавна мечтаеше да спечели в такива състезания. Познаваше младежи, които вече бяха участвали, и всички те твърдяха, че нямаше начин мъж от Форшвик да загуби, ако поне донякъде умее да смята, въпреки онова с брадвите и копията в началото. В никакъв случай не можеше да продаде победата на някого. Може би обаче имаше причини да я подари? Повече от десет месеца оставаха от наложения му живот с Кнут. Настанеше ли борба за властта в бъдеще, а това никой не можеше да знае предварително, вероятно щеше да се окаже решаващо дали той и Кнут са на една и съща страна или не. Макар че сега човек трябваше да бъде един Биргер Бруса, за да прозре най-мъдрото решение спокойно и хладнокръвно, ала той самият бе едва на осемнайсет и на път към мечтата си да спечели първите си младежки игри, още повече сред свеи. И отново — точно така нямаше да разсъждава един Биргер Бруса. Чувстваше се твърде млад и глупав, за да се нагърби с подобна отговорност, изведнъж фолкунгското наметало му се стори далеч по-значимо и ценно.