Накрая си наложи да остави любопитството към Стренгнес да надделее, понеже не бе виждал други градове освен Скара и Линшьопинг.
Градът бе и по-малък, и по-чист от Линшьопинг, поне измитата уличка между ниски дървени къщурки, по която яздеха сватбарите. Жителите му изглеждаха скромни и любопитни, и мируваха в дълги редици по украсения път към катедралата. Чак сега Биргер осъзна, че това посрещане преминаваше по съвсем различен начин отколкото в Западна Готаланд. Той самият никога не беше чувал да вземат булката от църква, а не от дома й. Когато попита за тези невинни неща, на Кнут му олекна и заобяснява словоохотливо.
Сватбарите бяха дошли от много далеч, чак от най-тъмната част на Упланд, а дотам нямаше как да стигнат без големи затруднения. Освен това във Фугдьо нямаше голяма църква, още по-малко пък епископ, както тук, в Стренгнес.
Когато епископът благослови забулената младоженка и юнкер Йон Агнесон в наметало на рода Улв пред дървената врата на църквата, размениха сватбените подаръци и булката отметна булото, така че можеха да видят лицето й, Биргер забеляза само едно нещо, което го удиви. Булката, която се наричаше Бригада Хелгесдотер, бе стройна и млада, но с корем, какъвто дори зелен и неопитен мъж като Биргер не би разтълкувал по друг начин, освен че беше в много напреднало очакване. Значи блудница. Ако младоженецът бе виновникът, развратът ставаше двоен.
Щом събра смелост и запита шепнешком Кнут, той мигновено грейна в широка усмивка и му прошепна, че булката вероятно щеше да роди още по Коледа, но в брачно ложе. Така че нямаше никакъв проблем, особено както епископът току-що бе благословил младоженците, превръщайки с това черното в бяло. За което обаче беше получил безсрамно възнаграждение.
На връщане шествието едва пъплеше, понеже булката и епископът не яздеха като нормалните хора, а пътуваха в каруца, която постоянно засядаше в калта или между чепати коренища и камъни. Тогава Биргер отново потъна в собствените си мисли.
Доколкото познаваше историята на рода си, баща му Магнус бе заченат от Сесилия Роса и Арн Магнусон преди да ги благословят и отведат в брачното ложе. Заради този грях ги бяха осъдили на двайсет години изкупление: дядо му Арн на война в Светите земи, а баба му Сесилия Роса — в манастир. Ето защо бяха изминали повече от двайсет години преди баща му Магнус да бъде приет като законно дете с право на наследство.
А тук същият грях изпъкваше в един за всички видимо растящ корем, без дори епископът да го осъди с най-малката гримаса. Чудно колко различни можеха да бъдат законите в друга страна, макар да не бе на по-голямо разстояние от няколко дни път. Не можеше обаче да прецени дали тези закони бяха по-лоши.
Тъй като беше доста любопитен по темата и съвсем не показваше да е сърдит заради по-раншния им разговор, Кнут с голямо удоволствие му разказа за всякакви свеаландски закони, които на Биргер му се сториха непонятни.
Самият Кнут имаше три незаконородени деца — две момиченца, но също и син. Най-вероятно щеше да се ожени за онази, която му беше родила момче, хлапето растяло добре.
Тези нови познания за езическите обичаи горе на север изумиха Биргер. Успя да измисли много въпроси по оставащия път до Агнесхюс, но малко от тях би могъл да зададе, без да се изчерви като жена. Най-вече се чудеше как ли се бяха появили тези деца, защото най-малкото знаеше със сигурност, че за това се изискваше мъжът и жената да се сближат. Както и да го мислеше, не можеше да разбере как подобно нещо беше възможно преди годежна почерпка и сватба.
След пристигането си в Агнесхюс пийнаха малко бира, както беше определено. Там вече се бяха насъбрали близо сто гости. Тъй като тази сватба беше спешна, празнуваха я необичайно късно през годината, когато дните бяха къси. Ето защо младежките игри започнаха бързо.
Щом се преоблякоха в по-меки дрехи, защото тези състезания в никакъв случай нямаше да се провеждат с брони и остри оръжия — кръвта и смъртта нямаха място на сватба, видът на Кнут издаваше, че отново смяташе да подеме позорната тема за купуване на победата. Биргер стоеше до него вътре в по-малката от главните къщи, докато сменяха ризниците с дрехи от еленова кожа, бял лен и шаяк. Опасяваше се от най-лошото, че Кнут отново щеше да ги посрами, и той нямаше да намери разумен отговор.