Въпреки късния за сватби сезон в Агнесхюс имаха късмет с времето, а това бе щастлив знак за младите, които се канеха да легнат в брачното ложе. Щяха да го направят същата вечер, не според обичая — на втората, защото и бащата на булката, лагман Хелге от Готсунда, и господарят Агне бяха еднакво нетърпеливи да избързат с най-важното, за да изкарат следващите дни по-спокойно.
Навън, насред двора, ратаите бяха издигнали голям пиедестал за булката и няколко реда пейки косо едни над други, за да може както тя — седнала най-горе в средата, така и всичките й роднини да получат добри места. Отстрани се извисяваше същата конструкция и за роднините на младоженеца. Самият той пък щеше да участва в игрите.
Под звуците на барабани и свирки робите от стопанството довлякоха голяма кола почернели миналогодишни репи, понеже тазгодишните още не ги бяха обрали, а зрителите се разсмяха подигравателно и закрещяха обидни думи, никой не искаше подобни боклуци, още по-малко пък някой почтен мъж. След това донесоха седем кошници за ряпа, белязани с гербовете на седмината младежи, макар че някои бяха по-добре нарисувани от други. Нямаше никаква грешка в трите корони на син фон върху две от кошниците — тези на Кнут Холмгейрсон и на упландския му роднина Бутолф. Напълно ясна бе и червената вълча глава на черен фон на рода Улв, както и жълтите козли на черен фон на северните свеи. Но това, което трябваше да представлява фолкунгски лъв върху три сребристи линии, повече приличаше на кокошка зад решетки и предизвика одобрителни възгласи на злорадство и веселие.
Правилата бяха прости. Този, който спечели дадена игра, получава една ряпа в кошницата си. Този, който остане последен — седем. Накрая просто трябваше да преброят репите във всяка кошница, за да определят победителя, втория и онзи, който си спечелваше срама да остане последен. Според веселото очакване на зрителите това трябваше да бъде кокошкарят от Западна Готаланд.
Господарят Агне изказа гръмогласно неодобрението си, задето както собствените му роднини, така и гостите от север толкова безсрамно показваха неуважение към единствения Фолкунг сред гостите. Далеч не се бе надявал на това и не го намираше за разумно или мъдро. Когато обаче седмината младежи доведоха конете си от обора и пояздиха в кръг по двора, за да ги покажат на зрителите един по един и да поздравят булката с щитовете си, на господаря Агне сякаш му се стори, че самотният Фолкунг щеше да се отърве с умерен позор след тези игри. Начинът, по който водеше коня си, го накара за пореден път да си припомни Лена и Гестилрен, където именно фолкунгските конници на два пъти бяха помели бойното поле и остъргали датската войска до кръв, преди пехотинците от Свеаланд да се изсипят с брадвите си. Ако този юнкер Биргер бе такъв ездач, вероятно щеше да се погрижи добре за честта на герба си.
Само че началото беше отчайващо за младия, самотен Фолкунг. Когато младоженецът Йон и най-близкият му приятел Кнут Холмгейрсон теглиха жребии кой от двама им да даде начало на състезанието по хвърляне на брадва и Йон изтегли по-дългата сламка, Кнут се наведе към него и му прошепна нещо като посочи Фолкунга.
Всеки трябваше да хвърли по три двойни брадви към един дънер от разстояние десет крачки. Рядко можеше да се види някой да мята толкова неумело като Биргер, които не успя и една брадва да забие правилно в дънера. Така остана последен, а ратаите изброиха звучно седем репи, които сложиха в кошницата му, докато кудкудякаха като кокошки и предизвикаха голямо веселие сред зрителите.
Господарят Агне за малко забрави неволите на фолкунгския си гост, тъй като синът му, Йон, бе известен като много добър в хвърлянето на брадва. След Фолкунга победи и всички останали младежи без затруднение, докато накрая дойде редът на Кнут. Борбата между двамата бе оспорвана и се наложи да хвърлят още веднъж, преди в крайна сметка Кнут да победи и да получи една ряпа в кошницата си, а Йон — две.
Като победител в първото състезание на Кнут се падаше честта да започне хвърлянето на копие и той веднага, широко ухилен, насочи копието си към Фолкунга, който се надигна тежко и тръгна неохотно и едва ли не с безразличие към бързо поражение. Не беше толкова безнадежден, колкото с брадвата, но и не мяташе копието като мъж.