Биргер реши да остави игрите да си вървят по план, но старателно да брои репите в своята кошница и тези на Кнут и Йон. Може би тези ругатни и майтапи скоро щяха да стихнат. Той посочи онзи от северните свеи, от когото смяташе, че е чул най-грубите подигравки. При него дойде един младеж с козел на герба и сам изглеждаше така, понеже имаше дълга, светла брада.
Козелът изглежда считаше за безспорно, че младоженецът Йон просто не е имал късмет, като е паднал толкова бързо, и се отправи към гредата с широка крачка и усмивка, спря се, обърна се към другите и каза нещо за къпане на Фолкунги, после се извърна бързо, за да нанесе силен и изненадващ удар, като в същия момент слагаше крак на гредата, и веднага падна сам в рова. Биргер си беше стоял мирно и вместо да поеме удара на другия, той просто го бе отклонил настрана, така че противникът му бе съборен сам от собствения си устрем.
Следващите младежи, които се качиха на гредата, бяха по-внимателни. Това обаче не ги спаси. Зрителите постепенно млъкнаха. Скоро остана само Кнут — последният противник.
— Прави ти чест, че изчака с мен до последно — каза Кнут, когато пристъпи на гредата предпазливо, стиснал кола с двете ръце за защита.
— Не бъди толкова сигурен, че ще бъда също толкова вежлив и в следващата игра, макар да сме приятели — отговори Биргер.
— Ако ти ще определяш кой срещу кого ще се състезава в следващата игра, първо трябва да победиш мен — отбеляза Кнут.
— Това вече съм го направил, виждам го в очите ти — усмихна се Биргер.
И точно както беше предвидил, той примами Кнут веднага да го нападне в изблик на гняв, за да покаже, че изобщо не се страхува.
— Гневът е най-лошият враг, мислех, че сме единодушни в това, аз и ти — подвикна Биргер на Кнут, който се бе оказал долу във водата, и бързо се отправи към обора, за да вземе Ибрахим. Оставащите три игри бяха на кон и затова сега следваше кратка почивка с бира за младежите, за да съберат сили преди състезанията за ездачи.
Господарят Агне изгълта цяла чаша бира на един дъх от чиста радост и облекчение. Начинът, по който непознатият Фолкунг се бе справил с всички останали младежи с кол, беше потушил обидите и кудкудякането. И щом отново видя как седмината яздеха на двора, как оправяха коланите и юздите и успокояваха с думи буйните си жребци, нямаше нужда да бъде познавач, за да усети, че щеше да се случи нещо голямо. Долови ясен знак за това с ъгълчето на окото си, тъй като всички ратаи и коняри от Агнесхюс до един надойдоха и оформиха своя група малко встрани от по-отбраните зрители на пейките. Господарят Агне бързо реши да се преструва, че не забелязва това лентяйско поведение на робите — що се отнасяше до него, можеха да останат колкото си искат.
В първото състезание младежите трябваше да опитат да съборят противника си от седлото с един продълговат кожен мех, напълнен с пясък. Обикновено това бяха дълги и тежки битки. Но не и този ден.
Биргер държеше разпаления Ибрахим на къси юзди в бавен тръс, докато обикаляше и размятваше изпитателно кожения мех, който бе вдигнал от земята просто като мина покрай него на коня и се наведе ниско, което накара другите младежи да разменят обезпокоени погледи. Той отново посочи подобния на козел представител на северните свеи, отдалечи се в другия край на двора и зачака. Противникът му яздеше един широк и много силен дорест кон, който според Биргер би бил идеален за тежък дърварски труд в гората, особено ако го кастрират и го обучат да се води по-леко.
Козелът трябваше да се е поучил от лекотата, с която Биргер го бе помел от гредата. Може би обаче смяташе предпазливостта за малодушие, понеже произхождаше от северните свеи. Или пък разчиташе, че силата и скоростта, с които щеше да атакува, бяха достатъчни да съборят и Фолкунга, и коня му. Пришпори коня си и се втурна към Биргер с бясна скорост и диви свеаландски бойни викове, краят заплашваше да бъде страховит.
По-скоро беше смехотворен. Когато потърси опора в седлото за удара, който смяташе да нанесе, и замахна с кожения мех, улучи празното пространство и за малко сам да се събори от коня. Чу зад себе си плах смях и когато се извърна, видя само изплъзващата се високо вдигната опашка на фолкунгския кон.
Биргер яздеше в спокоен, лек галоп и се обърна пред стола на булката. Там вдигна кожения мех и го поразтърси, за да премести пясъка в долната му част, а после го уви около ръката си, така че да стане по-къс, но по-тежък. Започна да дразни Козела, като въртеше меха над главата си, сякаш да го примами към нова яростна атака, което не беше трудно.
Когато Козелът се строполи на земята, падането беше тежко и сред зрителите, насядали на пейките за гости и роднини, настъпи мълчание. Но ратаите и конярите нададоха силни, ликуващи викове и за свое изумление господарят Агне видя как роби и ратаи се запрегръщаха и заобсъждаха видяното с несдържани жестове. Той бързо потисна първата си мисъл да навика простите ратаи, но се разсея, когато съседът му го хвана за ръката и попита какво се бе случило. Не беше лесно да се каже, призна господарят Агне, всичко бе станало така бързо и неочаквано. Но замислеше ли се човек, Фолкунгът беше ударил противника си право в лицето с все сила. Само че от неправилната посока. Бе стоял съвсем неподвижно, докато другият стигна до него, и в последния момент бе повел коня си напред и надясно с един скок, а на следващия го бе обърнал, така че успя да удари съперника си иззад гърба с широк замах. Съседът на господаря Агне твърдеше, че боят бе преминал по съвсем различен начин и скоро се скараха, но бързо постигнаха съгласие в единственото сигурно нещо — такова изкуство никога не бяха виждали. Нито пък подобен кон, ако ставаше дума. Освен това бързо прекратиха спора, когато Фолкунгът веднага извика Кнут Холмгейрсон за следващия дуел. Този от тях, който загубеше накрая, щеше да получи шест репи, защо тогава да не изчака още?