Защото Фолкунгът смята да победи, помисли си господарят Агне. Йон бе получил седем репи след кол на греда, тъй като беше сглупил да избере Фолкунга за свой първи съперник. Ако Кнут сега получеше шест репи, двамата щяха да се изравнят.
И ги получи. Този път Биргер постъпи по съвсем различен начин. Язди около него във все по-тесни кръгове, така че Кнут се принуди да удря, за да се отбранява, и не успя да обърне коня си достатъчно бързо. Ето защо бе улучен изотзад и падна.
Тази игра почти не създаваше затруднения на Биргер и Ибрахим. На наблюдателите им се струваше, че той подхожда доста небрежно към останалите младежи, сякаш не иска да пилее твърде много сили, въпреки че след всеки повален съперник намираше съвсем различен начин да победи следващия. Нападаха го с все по-слаба увереност и накрая последните двама сякаш изобщо не оказаха достойна съпротива, а просто гледаха да се отърват от изтезанието възможно най-скоро.
Отново прекъснаха игрите, защото младежите трябваше да вземат мечовете си, а робите бързаха да донесат колове за сушене на сено, които забиха в земята един до друг в два дълги реда по цялата дължина на двора, и нанизаха по една ряпа на върха на всеки.
Скоро две неща учудиха господаря Агне и по-възрастните му роднини, които седяха до него. Първото бе мечът на Фолкунга. Когато яздеше покрай набучените си репи, той не замахваше към тях като другите, а държеше меча си отпуснато насочен встрани и репите падаха сякаш по силата на мисълта, вместо да изглеждат посечени. Явно този меч бе удивително остър.
Другото нещо, което ги учудваше, беше това, че Фолкунгът остави Йон предпоследен, а Кнут — последен, когато със същия успех можеше да се състезава първо с тях и така да им подари толкова много репи, че да останат извън борбата за победата. Значи не искаше да спечели?
Още по-странно пък се държеше в последната игра — надбягване с коне. Добре известно бе, че на победителя от събарянето на репите му е трудно да издържи шест бързи състезания поред, за да победи. А този Фолкунг бе спечелил ездата с репите и се налагаше да язди шест пъти, за да надвие всички. Ако сега разсъждаваше съобразително, трябваше да избере първо Йон и Кнут. Вместо това ги остави за последно, въпреки че побеждаваше с все по-малка разлика.
С всяко ново спечелено надбягване конярите ликуваха все по-бурно, но господарят Агне бе толкова зает да смята репите, че не искаше да се разсейва с мъмрене на ратаи. Фолкунгът надбяга Йон с толкова малка преднина, че никой не очакваше да успее още веднъж, и Кнут нямаше търпение да започнат веднага.
Освен това той тръгна бързо, още преди да развеят знамето, и водеше чак до стълба, където трябваше да обърнат. Тъй като Фолкунгът направи това много по-бързо, скоро все пак го настигна, а след това жребецът му сякаш се бе сдобил с криле — профуча покрай Кнут, все едно последният си яздеше спокойно на път за църква. Тогава сред ратаите и налбантите настана такава безбожна врява, че господарят Агне от приличие нямаше как повече да се преструва, че не забелязва. Някои от гостите му вече си шушукаха и се мръщеха на тези прояви, макар те самите да седяха удивително смирени, като че ли не знаеха точно дали да се радват на това, което виждаха. Господарят Агне изрева строги заповеди към всичките коняри веднага да млъкнат и да се връщат по оборите и ковачниците, където им е мястото. Те се подчиниха незабавно, но съвсем не засрамено, и се оттеглиха в смях и разпалени разговори.