Тогава репите бяха тържествено преброени от самия господар Агне, който трябва все пак добре да е предусетил какъв щеше да излезе крайният резултат, тъй като бе седял пребледнял от напрежение и съседите му на пейката изобщо не можеха да разговарят с него към края на стрелбата с лък.
Когато господарят Агне заедно с булката Бригида Хелгесдотер отиде да връчи наградата на победителя, направи нещо, което никой не би могъл да очаква, но щеше дълго да се говори за това. Той призова не само двамата победители, а и Фолкунга Биргер, и заповяда да донесат пън за сечене на дърва и меча на Фолкунга.
Всички оживени и развеселени приказки за това как младоженецът Йон и най-добрият му приятел Кнут бяха спечелили заедно внезапно секнаха, като първо се снишиха до шепот, а скоро стихнаха. Никой не проумяваше предвещаващата нещастие заповед на господаря Агне за пъна и меча. Той бе всеизвестен с твърдоглавието си.
Когато след кратко очакване получи каквото искаше от двама приведени и задъхани роби, той спокойно и старателно положи златната корона на победителя в средата на пъна пред тримата онемели младежи, подаде меча на Фолкунга и вдигна дясната си ръка, за да въдвори тишина. Което пък беше напълно излишно — в този момент не се чуваше и най-слабия шепот.
— Имаме двама победители, а само една златна корона! — извика той. — А ти, Фолкунг, ти, който носиш с голяма чест своите цветове, ще получиш сребърната. Първо обаче трябва да я заслужиш с острия си меч!
Биргер се поклони на господаря Агне, като без да обели и дума, извади меча си от ножницата и посочи въпросително с една ръка към златната корона на пъна. Господарят Агне кимна мълчаливо в потвърждение. Тогава Биргер вдигна меча с две ръце, премери добре и разсече короната на две еднакви парчета с един-единствен удар, без някоя от двете половини да падне на земята. Внимателно раздвижи меча си, забит дълбоко в пъна, избърса го с ленената си риза и го пъхна в ножницата, после се поклони и отстъпи назад.
Господарят Агне отвърна с рязък поклон, взе двете полукорони и ги подаде едновременно на Йон и Кнут. Двамата победители изглеждаха и разочаровани, и щастливи. И така господарят Агне повика напред Биргер и го коронова със сребърната корона без думи и церемонии.
Бе започнало да се смрачава и гостите се отправиха доволни към залата в голямата къща, за да започнат сватбеното пиршество. Разговорите бяха гръмки и оживени, защото за тези младежки игри имаше много да се приказва, може би дори да се спори, и никой не обърна особено внимание на силното цвилене и рев от далечния обор.
Само че Биргер, който сега бе тръгнал да се преоблече заедно с останалите младежи, се изчерви и сведе поглед, като си помисли колко безсрамно Ибрахим оповестяваше тайните си удоволствия.
От хранилището за дрехи този път извади нова ризница, която не беше за бой, а за пременяване, ушита от сребърни нишки и искрящо син чуждоземен плат. Взе със себе си и подплатата на наметалото си от кожа на бялка и с този голям вързоп тръгна обратно през празния двор към къщата на младежите, където останалите вече сменяха мокрите си дрехи. Настроението вътре в залата бе необичайно — някои бяха доста весели, други пък — кисели и тайно хвърлиха лукави погледи към Биргер, когато той влезе и тръшна големия вързоп на своята постеля. Йон и Кнут обаче, потънали в смях и закачки, се бяха заели да намерят начин как да привържат половин корона на главите си с тънки кожени ремъци. Те веднага отидоха при него, прегърнаха го братски и съобщиха на висок глас, в посока по-скоро към останалите, че той наистина е техен приятел и благороден боец.
Биргер почти не отвърна, само свали сребърната корона и я хвърли върху камарата дрехи, след това се съблече до кръста и излезе навън да търси баня.
Там обаче бе тъмно и студено, а във ведрата нямаше вода. Нямаше и нищо, с което да се изчисти — нито брезови клони, нито сапун. Той с негодувание взе едно празно дървено ведро и излезе. Първо отиде в хранилището и изрови от раницата си парче сапун от Форшвик, което Ингрид Улва предвидливо бе напъхала сред бекона и шунката. След това напълни вода от кладенеца на двора, влезе обратно в банята и се изтърка. Когато се върна в къщата на младежите мокър и леко настръхнал, останалите бяха почти готови и за негово учудване зад гърба му се чуха коментари колко женствено бе след бой и игри да отиде на гощавка без да мирише на мъж, а като жена. Той се престори, че не чува, и се облече грижливо с гръб към другите, които ставаха все по-нетърпеливи, особено когато му отне повече време да закрепи кожата от бялка от вътрешната страна на плаща. Някои искаха да тръгнат първи, но Йон и Кнут ги спряха с няколко строго прошепнати думи.