Към наградата на победителя в младежките игри спадаше и място на почетната маса и както господарят Агне бе определил, победител бе онзи, който след състезанията носеше корона, дори и половинка.
Тези думи трудно можеха да се разтълкуват погрешно. Ето защо Кнут и Йон с Биргер между тях бяха първите младежи, които влязоха в залата. Посрещнаха ги с бурни ръкопляскания и гръмки удари с юмруци по масата.
Почетните места бяха разположени в най-далечния тесен край на залата, а на противоположния бе масата на младоженката, където тя седеше със седемте си облечени в бяло шаферки и близките си приятели. В средата на залата гореше и димеше дълъг огън, прострян от масата на булката до почетната маса, а от двете му страни имаше места за повечето гости. Слугите се втурнаха да покажат на Йон, Кнут и Биргер местата им на господарската маса, а останалите младежи насочиха към по-ниски места, но съвсем близо до техните.
Биргер получи стол малко встрани от средата, където седяха господарят Агне, бащата и майката на булката, епископа, Йон и Кнут. От това му олекна и предположи, че Кнут и Йон също предпочитаха да останат без него, за да имат възможност да разказват за подвизите си на онези, които със сигурност желаеха да ги чуят неведнъж. Да изкара гощавка, като само яде и пие, не беше проблем за Биргер, беше го правил преди и смяташе, че този път бе още по-добре, както е оставен намира по-близо до края на масата.
Само че се лъжеше. Първо забеляза, че много вторачени погледи откъм долната маса постоянно се обръщаха към него, а хората шепнеха и сочеха. Скоро това му пречеше още повече, защото не бе свикнал на такова зяпане, а и не можеше да разбере причината. Жената, която седеше най-близо до него и се представи като вдовицата Сигюн от Тиундаланд, скоро му помогна донякъде да проумее цялото това шушукане и сочене. Тя започна развълнувано да хвали наметалото му, галеше плата, златните нишки и кожата и скоро го заля с въпроси къде се правеха такива ценни неща и колко марки сребро би поискал някой, които има такъв плащ за продан.
За Биргер това бе възможно най-ужасната тема за разговор. Първо нямаше никаква представа за цената, защото вкъщи никой никога не говореше за такива неща. Второ този плащ бе шит от баба му, значи не беше за продан. Той се изчерви и смънка, че по-добри наметала можеха да бъдат купени както в манастира "Божия дом», така и в Рисеберя, но вероятно трябва да се изчака една година за готовата дреха и може би да се плати предварително. Вдовицата Сигюн обаче далеч не се оставяше да бъде спряна от стеснителността на Биргер, а напротив, започна да го разпитва ту за едно, ту за друго — първо дали има роднински връзки в Свеаланд. Той отговори, че синът на брата на дядо му, Торгилс Ескилсон, бе съпруг на дъщерята на някой си лагман Лейф в стопанството Норгарн горе в най-тъмната Упланд, но точно в този момент не се сещаше как се казва тя. Вдовицата Сигюн стана пресилено любопитна от объркания му отговор, разсмя се гръмко и разплиска бира на коляното му, като веднага понечи да я избърше с безсрамни ръце. Биргер се отдръпна плахо и скоро усети по тила му да избива студена пот при предчувствието, че това съжителство на масата нямаше да излезе просто любезно, нито щеше да го изстрада с чест.
Когато първата поредица наздравици бе изпита от родовия рог, оформен като голяма змия, която сама бе захапала врата си, и внесоха втората партида храна и бира, разговорите и песните се надигнаха все по-силни към опушения таван. Сигюн, която бе достатъчно възрастна, за да му бъде майка, ставаше все по-похотлива в приказките си и често-често си намираше повод да се протегне над масата за някое крехко морковче в топъл мед или парче месо от младо агне, и така да се подпре с другата ръка в скута на Биргер, което го изпълваше със свян и възбуда.
Господарят Агне обаче седеше достатъчно близо, за да може скоро да забележи уязвимото положение на Биргер, и тъй като повечето от почетните наздравици и други неща, изискващи участието на стопанина, засега бяха изпълнени, той се изправи и без много да се церемони се набута между Биргер и Сигюн.
— Юнкер Биргер — започна той дружелюбно като възрастен човек, след като се бяха чукнали за здраве, — не си толкова неумел в изкуството да броиш репи в разгорещеността на боя и така спечели уважението ми, голямото ми уважение. Искам да знаеш това.
— В такъв случай и вие, господарю Агне, не сте по-лош в смятането на репи — отговори Биргер тихо с поглед, сведен към масата.