— И така, достатъчно за репите, защото и ти, и аз съвсем добре разбираме какво има предвид другият — грейна господарят Агне и се огледа в залата със задоволство. — Затова за мен бе голяма радост да те короновам с единствената цяла корона, юнкер Биргер. Но стига вече за това.
Биргер можа само да кимне нямо в потвърждение, не му идваше наум и думичка, за да подхване нов разговор.
— Нека тогава те попитам нещо съвсем друго — продължи господарят Агне, след като първо бе поръчал да долеят още бира и на него, и на Биргер. — Този твой меч, къде може да се купи такъв?
— С ваше позволение, господарю Агне — започна Биргер някак колебливо, — ще ви изпратя меч от същата стомана и с такава острота преди Коледа. В такъв случай обаче искам заедно да отрежем парче кожа, което да показва с каква дължина и ширина го искате.
— Не попитах за подарък от такъв скъп вид, аз съм мъж, който си плаща честно, затова сега отново питам за цената — сряза го господарят Агне, макар да му бе трудно да прикрие искрата на изкушението, пламнала в очите му.
— Добре разбрах това, тъй като сте почтен човек, господарю Агне — отвърна Биргер по-бързо и с повече лекота, изведнъж усетил се на по-сигурна почва. — Само че вие, господарю Агне, ме почетохте — мен, непознатия ви гост — по начин, който няма да забравя. Ето защо ви дължа услуга, която бих искал да върна — колкото по-скоро, толкова по-добре. И така новият ви меч ще пристигне в стопанството преди Коледа.
— Не си какъв да е Фолкунг, юнкер Биргер! — извика господарят Агне с възхита, понеже го бяха убедили да приеме меч, какъвто никой от неговите роднини нямаше. — Кажи ми тогава откъде идва един юнкер с такива почтени маниери, какво е името ти освен Биргер и кой е баща ти?
— Аз съм Биргер Магнусон от Улвоса, Магнус Монешьолд ми бе баща, ярл Биргер Бруса от Биелбо беше негов млечен брат, а рицарят Арн Магнусон — мой дядо — отговори Биргер с вдигнат поглед и горда увереност във всяка дума.
Господарят Агне първо пребледня, после кимна замислено и без да продума, допи бокала си до дъно. Веднага стана и се извини, че трябва да се върне при епископа и роднините си. Изглеждаше сякаш му се искаше да потупа Биргер фамилиарно по рамото, но се спря боязливо, взе празната си чаша и се отдалечи.
Вдовицата се върна до Биргер бързо като жадна пчела на цвете, седеше така близо, че той можеше да почувства мекото й бедро. Тя каза развълнувано, че е чула всичко.
Господарят Агне обаче бе открил няколко деликатни въпроса, които се налагаше да обсъди с епископа и бъдещия си кръвен роднина в горния край на почетната маса. Какво вероятно си беше наумила похотливата вдовица Сигюн не беше от особено значение, поне не в тази първа брачна нощ, в която трудно би могла да се намъкне в къщата на младежите. Освен това всяка вдовица разполагаше свободно с тялото си, без от това да произтичат раздори и бой с меч.
Погледнеше ли човек обаче зяпналия Брюнулф от козия род от Упланд, виждаше в най-лошия случай пожарен дим и нови скръбни вдовици в близкото бъдеще, защото той позорно бе станал черна ряпа — онзи, който беше останал последен. А за това със сигурност не обвиняваше себе си, а все повече Биргер Магнусон.
И така, господарят Агне трябваше да избира между две неща, за да спаси тази сватба от най-голямото нещастие.
Едното бе да повика при себе си Брюнулф без много шум и с мили думи, за да се опита да охлади жаждата му за мъст, като го осведоми кого всъщност възнамеряваше да посече тази нощ и какво щеше да последва, ако успееше за свое и на роднините си нещастие.
Другото бе позорно, но безмилостно да накара няколко стражи да оковат Брюнулф в някоя плевня или хранилище за през нощта.
Лагман Хелге от Готсунда, който скоро щеше да стане кръвен роднина на господаря Агне, не бе съвсем съгласен да съдейства при оковаването в плевнята или заключването, така лошо не можеше да се отнесе към млад родственик на сватба. Дори и да го направеше, последствията щяха да бъдат доста неприятни. Според него по-добре бе да предупредят младия Брюнулф, че предприемеше ли нещо с меча си, скоро щеше да се окаже мъртъв. Нападнеше ли изотзад — бе мерзавец, чийто дом щяха да опожарят, а роднините му до трето коляно щяха да бъдат избити от отмъстителни Фолкунги, дошли от местностите на юг от горите. Мъж, който не се вслуша в подобна мъдрост, няма много разум.
Епископ Улф от Стренгнес обаче сподели, че има горчив опит от доверието в разума на наперени хлапетии, особено ако им се е удало да опразнят щедри запаси от бира. По-добре, смяташе епископът, да предпочетат сигурното пред несигурното. Да обезвредят младия Брюнулф за една нощ окован в някоя плевня наистина бе обидно за него. Със сигурност щеше да си тръгне разгневен веднага, щом го пуснеха на следващия ден. Със сигурност лагман Хелге щеше да си има неприятности след това. Всичко това лежеше върху едното блюдо на везната.