В другото обаче имаше пожар, смърт и нощни ездачи в сребристо и синьо. От името и роднинските връзки на този юнкер Биргер можеше да се заключи най-малкото, че в никакъв случай отмъщението за него нямаше да е леко.
Споразумяха се за това, но решиха да изчакат до след лягането в брачното ложе и тогава да отведат Брюнулф в самотната му нощна квартира заключен под охрана, но бързо и напълно безшумно, за да не забележи никой.
На Биргер му беше все по-трудно да се брани от вдовицата Сигюн, станала още по-дръзка от пиенето, както пък неговото смущение намаляваше с всяка чаша. Освен това страдаше жестоко от необходимостта да излезе по малка нужда, но нямаше как да стане и да тръгне като всички останали, защото в такъв случай членът му безсрамно щеше да издаде всяка една греховна мисъл. С такова спешно нещо обаче никой мъж не е способен да се бори вечно и накрая той се принуди да навие дебелото си наметало на лявата си ръка и да прикрие доказателството за греха, когато някой се измъкнеше приведен напред към клоните за пикаене пред главната порта. Там навън обаче стоеше група мъже, които ревяха и се смееха — някои правеха каквото трябва върху клоните, докато други само се закачаха. Щом видяха Биргер да се задава, първо млъкнаха, но скоро го посрещнаха с фамилиарни шеги и въпроси за коне. Въпреки че нуждата му в този момент бе станала повече от непоносима, тази наложена компания поне помогна членът му по-бързо от обичайното да се върне в състоянието, което позволяваше да го използва по главното му предназначение. Обзе го голямо облекчение и той пика дълго и много мъжествено.
Обратно на почетната маса откри, че Сигюн го прие не само както бе очаквал, а и както беше започнал да се надява. За първи път той докосна бедрото й и тя веднага го насърчи с усмивка да пробва още по-нагоре. И когато членът му скоро отново изпадна в същото възбудено състояние като преди малко, тя го хвана нежно и похвали силата и мощта му.
Биргер можеше само да фантазира за евентуалния развой на нещата, защото точно в този момент настъпи внезапният край на цялото удоволствие под масата. В залата прозвучаха мощни рогове, наети шутове им пригласяха със свирки и барабани, а шаферките започнаха своя танц по бели ризи, боси и с венци от клонки на червена боровинка. И както изглежда нищо на тази сватба не търпеше отлагане, танцът бе кратък и отведоха булката в брачното ложе горе на тавана за младоженците в далечния край на главната къща. Вдовицата Сигюн бе толкова близка роднина на булката, че й се налагаше да вземе участие в отвеждането. Тогава Биргер мълком си призна, че по-скоро усещаше липсата й, отколкото облекчение.
Малко след това заведоха Йон Агнесон на тавана за младоженците, а двама силни стражи замъкнаха пияния епископ да благослови брачната двойка за последен път, преди да ги завият с одеялото.
По този начин свързаха два рода с тази спешна сватба, при която почти всичко бе изпълнено още на първия ден и в същата нощ. Като последица от този необичаен начин на пиене на сватбена бира нощта на младежите и вечерта на шаферките щяха да започнат веднага, макар и без булка сред момите или пък младоженец сред момците.
Вече в къщата на младежите Кнут бе в много добро настроение, а се оказа и домакин, тъй като приятелят му Йон бе загърбил младостта и имаше други, по-трудни задължения от това да пие бира с приятели. Никой обаче не знаеше защо и Брюнулф от Упланд липсваше и въпреки че Кнут изпрати двама от роднините му старателно да го издирят, той бе неоткриваем. Кнут се пошегува, че може би е легнал да повръща и да спи, и е успял да се скрие като таралеж през есента под някоя купчина шума. Или пък бе открил някоя развратна вдовица и я бе сметнал за по-добра алтернатива за през нощта, отколкото да търпи унижението, задето е станал черна ряпа.
Някакво тъмно, непознато чувство прободе Биргер, когато чу това за развратната вдовица и си представи Сигюн в обятията на Брюнулф. Скоро обаче се отпусна от новата порция бира с прясно волско месо, както и заради веселия и разпален Кнут, който искаше да седи най-близо до него и през цялото време го хвалеше пред другите на висок глас. Цялата враждебност, от която Биргер се бе опасявал, беше като пометена и тъй като в началото на нощта говориха много за изминалите младежки игри, останалите скоро започнаха да се шегуват за това кой бе полетял първи от гредата при срещата си с Биргер или пък колко безнадеждно бе да яздиш с боен мех срещу него. Оттам разговорът бързо се насочи към Форшвик и всички слухове за това, което се случваше там. В миг Биргер бе станал център на цялото внимание и скоро беше изпил повече бира от обикновено. Започна и да се хвали, а никога преди не го беше правил. Бяха го учили, че мъжът позори меча си, ако оставя езика да заеме мястото му.