На север от горите обаче много неща бяха по-различни от това, с което Биргер бе израснал в Западна Готаланд. На юг беше изключено млади девойки след вечерта на момите да дойдат в къщата на младежите.
Кнут сам отиде да ги доведе и скоро в преддверието се чуха кикот и леки стъпки. Той отвори вратата и поздрави всички с широко протегнати ръце, като каза, че сега започва истинската веселба на младостта. Девойките от вечерта на момите се втурнаха вътре премръзнали и настръхнали, хвърлиха наметалата си и се посгряха на огъня, преди да затанцуват в тънките си бели ризи около дългата маса на младежите. Това предизвика гръмки викове и ръкопляскане. Биргер бе спрял да пие от чисто удивление, но и огънят, който вдовицата Сигюн бе наклала по-рано вечерта, се разпали отново.
Нощта в къщата на младежите бе дълга, с много търчене навън-навътре. За това обаче нямаше нужда да се притесняват, защото със сигурност беше също толкова дълга и в голямата главна къща на Агнесхюс. На следващия ден пък никой нямаше да се надигне преди обед, а възрастните, без съмнение, щяха да се натръшкат на постелите преди младите и нямаше да знаят какво вършеха синовете и дъщерите им тази нощ, когато прибързаността бе променила не един сватбен обичай.
Тази, която се доближи до Биргер, се наричаше Сигни, но на него изглежда му бе удивително трудно да научи името й и на няколко пъти я назова Сигюн. Не друг, а Кнут ги бе събрал, като преди това се бе допитал сред девойките коя най-горещо желае приятеля му Биргер.
Впоследствие той слабо си спомняше как двамата излязоха загърнати в големия му, топъл плащ и тръгнаха към една от плевните. Много по-добре помнеше тънките й, меки ръце и красивото й лице, а най-вече онова, което дори в мислите си не смееше да опише с думи.
И все пак беше съвсем различен, когато се събуди на следващата сутрин, в сравнение с този, който бе отишъл на веселба едновременно на момците и девойките. Както Кнут се изказа на висок глас сред младежите и с това събуди смущението на Биргер, разликата бе тази, че сега бе мъж, изцяло и напълно, при това не само с меч и щит.
На втората сватбена нощ всички девойки останаха здраво заключени, охранявани от майки и роднини, понеже сред гостите се бяха разпространили неприятни слухове. Биргер повече не се намери насаме с младата и красива Сигни.
Затова пък се получи със също толкова красивата вдовица Сигюн, която, макар и не особено млада, все пак бе по-страстна и безсрамна от която и да е девойка.
Когато Биргер и Кнут тръгнаха сами към Стренгнес след третата брачна нощ, за да намерят лодка за Телйе и Сьодершопинг, те за пръв път бяха приятели без принуда. Кнут смяташе, че ако той бе онзи, който имаше да учи повече за мъжките добродетели, свързани с меча, Биргер пък трябваше да се научи на всичко, що се отнася до достойнствата в сламата на кревата. По този начин между тях бе настъпило значително равенство.
В главата на Биргер не се навъртаха много мисли за греха, много повече бе изпълнен от чувството за мъжествеността си. Ето защо нямаше и възражения срещу думите на Кнут за изравняването им.
Върнаха се с речна лодка единадесет дни след като бяха напуснали Улвоса и за радост на всички имаха много да разказват за фалшиви тролове и за сватбеното тържество на север.
Ингрид Улва първо забеляза колко непринудено Биргер и Кнут разговаряха помежду си и реши, че за по-лесно са превърнали необходимостта в добродетел и повече се преструваха на приятели пред самите себе си, отколкото бяха в действителност. Скоро обаче позна по сина си Биргер, че нещо друго се бе случило, при това нямаше нищо общо с убити разбойници или младежки игри, защото без съмнение разказваха с огромно удоволствие и говореха един през друг. Тя обаче осъзна, че това, което бе променило Биргер, беше нещото, което младежите нямат желание да споделят дори със своите майки.
Не каза нищо за своето разкритие, понеже нямаше кой знае какво за казване, и все пак точно това щеше да се случи рано или късно. Тя бе убедена, че щеше да изтече много време, преди нейният Биргер да легне в брачното ложе, което тя щеше да изиска от него. А през това дълго чакане никаква земна сила не бе способна да накара мъж като Биргер да не бъде мъж. Все пак не се наложи да се бави дълго, преди да поговори с него за това, което една майка трябваше да каже на сина си, за да го предупреди за онова желание за жени, което въвеждаше отмъщението в собствения му дом.