Удаде й се повод да проведе този разговор с Биргер по-рано, отколкото бе очаквала. През останалата част от есента чак до първия сняг Биргер и Кнут се упражняваха, както кралската заповед повеляваше. Освен това бяха далеч по-усърдни, отколкото дори крал Ерик би могъл да изисква.
Когато обаче Коледа наближи, Кнут дойде при нея и обясни, че дължи такава голяма благодарност на Биргер, та трябва да му окаже честта по време на коледните празници да го види като гост във Вик — свой и на баща си Холмгейр.
Кнут подбра думите си добре, точно както почтеността повеляваше до най-малката подробност. Ингрид Улва по никакъв начин не можеше да отхвърли тази молба. Но дълбоко в себе си тя знаеше повече от добре, че нещо повече от ранната служба на Коледа, отиването на църква и молитвите преди Рождество Христово изпълваше мислите на двамата млади мъже.
Беше по-права дори отколкото сама предполагаше. Кнут бе описал на Биргер какви ли не удоволствия и съвсем не беше пропуснал да спомене, че едно от стопанствата на вдовицата Сигюн се намира в съседство с имението на баща му, Вик.
Ледовете подраниха тази зима и затова Биргер и Кнут потеглиха с шейна на север към Меларен и Вик през ледове и гори. Щяха да заобиколят през Фугдьо близо до Стренгнес, където Биргер трябваше да остави един новоизкован меч от Форшвик в знак на благодарност. Ингрид Улва дълго чуваше как си говорят и се смеят в шейната, след като потеглиха.
IV
Около празника на свети Тибуртий жеравите вече бяха пристигнали, преди цели три седмици и вече не танцуваха около езерото Хурнборяшон. От стари времена точно на този ден предстоеше ледовете да се пропукат в Западна Готаланд, а мечката да се събуди от зимния си сън в северните гори. Зимата не беше тежка и пролетта дойде рано тази година.
Дните на Сесилия Роса се препълниха с ангажименти, щом кораби и речни лодки отново можеха да пристигат със стоки. Хранилищата и плевните бяха добре заредени от миналата година, когато ледовете бяха сковали твърде рано. През пролетта пък винаги идваха кораби от Любек за Сьодершопинг със стоки и за Форшвик. В началото трябваше да внимава за доста неща, освен това Сесилия Роса бе нетърпелива да започне делата си и с крал Ерик и Ескил Магнусон, който в последните години прекарваше зимата във Висбю, за да се грижи за търговията си през цялата година. Но на път към дома си, Арнес, рано или късно той трябваше да мине през Форшвик и не й оставаше нищо друго, освен да бъде търпелива.
Когато Ескил най-сетне дойде, бързаше да се върне вкъщи, което може би допринесе за бързото му съгласие с плана на Сесилия Роса. Освен това предложи да организират сватбеното тържество на Алде в Арнес, понеже годявката щеше да се състои във Форшвик. За племенничката си Алде отваря сърцето и кесията си с еднаква охота, каза той. Делата на Сесилия Роса също намери за много добри. Той беше мъж, предпочитащ онзи вид щедрост, която се отплаща, а идеята на Сесилия Роса щеше да излезе много доходна за Фолкунгите — и за настоящите, и за потомците им. Всички те щяха да засилят властта си в Западна Готаланд.
И така, работата на Сесилия Роса с девера й Ескил Магнусон се оказа по-лека, отколкото тази с краля, при все че Ескил бе онзи, на когото се налагаше да бръкне по-дълбоко в кесията със сребро.
Първото нещо, за което бе придумала краля, бе най-лесно — рицарят Сигурд и брат му, рицарят Одвар, които справедливо бяха посветени в званието, след като бяха спасили живота на крал Ерик в последния момент, заслужаваха да имат земя и стопанства като всички останали най-лични бойци на кралството. Нали не можеха цяла вечност да се трудят във Форшвик като прости работници, въпреки че службата им беше добра и никога не се оплакваха. А и на всеки крал бе по-лесно да запази предаността на голям воин, ако разчита на благодарността му.
Дотук крал Ерик се съгласи за всичко и съжали за собствената си несъобразителност, както и задето Сесилия Роса не му бе напомнила за това по-рано.
Малко по-трудно стана, когато тя му обясни подробно как кралската благосклонност щеше да се разпредели в земя и къщи. Предложи онези стопанства и земи, които се намираха на юг от строежа на крепостта Лена на западния бряг на Ветерн, където минаваше границата между териториите на Ериковия род и Фолкунгите. На крал Ерик му се стори, че единият род започваше да се разпростира за сметка на другия. Възражението на Сесилия Роса, че щеше да се получи същото, където и да избере земя за двамата, той обори с твърдението, че това най-ясно ще се вижда и чувства, ако отстъпи тъкмо граничната територия. Наложи й се малко да го убеждава, а накрая дори предложи да плати разликата в злато, преди крал Ерик да се предаде.